2_939/30.07.2014г.
ЗЗО – чл.33, ал.1, т.3
чл.40, ал.5
чл.40а, ал.1
чл.40а, ал.2
чл.109, ал.1
В запитването е описана следната фактическа обстановка: Вие живеете в България от 20 години и имате разрешено постоянно пребиваване (но не българско гражданство). През последните 12 години сте осигурявана по трудов договор. Към момента сте безработно лице и не се осигурявате на никакво основание. През последната година не сте пребивавали в страната. Здравните Ви осигуровки са платени до месец юни 2014 г. През следващите няколко години няма да пребивавате в България. Ще посещавате страната веднъж годишно (без да уточнявате продължителността на престоя си).
Желаете като се върнете в България да възстановите здравноосигурителните си праваи във връзка с това поставяте следния въпрос: Защо не можете да се възползвате от правото да платите само за последните шест месеца, здравни осигуровки?
С оглед изложената в запитването непълна фактическа обстановка (не е посочена държавата, в която ще пребивавате – дали държава-членка на ЕС или не) и при сега действащата нормативна база, предоставям принципен отговор, без оглед приложението нарегламентите за координиране на схеми за социална сигурност – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета, отнасящи се гражданите на държави-членки на ЕС.
Съгласно чл.33, ал.1, т.3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Разпоредбата на чл.40а, ал.1 от ЗЗО, регламентира, че българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след подадено заявление до Националната агенция за приходите.
Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл. 40 (чл.40а, ал.2 от ЗЗО).
Извън случаите по ал.2, здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната могат да се възстановят след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските (чл.40а, ал.3 от ЗЗО).
Съгласно чл.109, ал.1 от ЗЗО, здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 36 месеца (чл.109, ал.2 от ЗЗО).
Разпоредбата на чл.40, ал.5 от ЗЗО, регламентира, че лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да:
1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване;
2. подават декларация в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, (декларация образец № 7 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаванеи съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица). В нея лицата посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1 и избрания осигурителен доход.
От горецитираните разпоредби може да се обоснове извода, че предвидените в чл.40а от ЗЗО изключения се отнасят за българските граждани. В изложеното в писмото Вие посочвате, че имате постоянно пребиваване, но не и българско гражданство, предвид което не може да се възползвате от реда предвиден в чл.40а от ЗЗО.
За периода, за който не сте осигурена на някои от основанията, посоченив чл.40, ал.1-4 от ЗЗО, здравното Ви осигуряване следва да се провежда по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО, докато сте в кръга на задължително осигурените лица, регламентирани в чл.33 от ЗЗО.
‘