О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 295,
гр. София, 20.04.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 833/2011 година намери следното :
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Х. И. П. представляван от Р. А. е подал касационна жалба срещу решение № 172 от 15.04.2011 г. по гр.д. № 152 от 2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд , с което е оставено в сила решение от 29.12.2010 г. по гр.д. № 264 от 2010 г. на Велинградския районен съд и е отхвърлен установителният иск на П. срещу Общинската служба по земеделие и гори , [населено място] и [община] по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване право на възстановяване по ЗСПЗЗ на земи, останали в наследство от И. И. П. , които са с обща площ от 60 дка. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на решението , но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата , необоснованост , както и неправилно приложение на материалния закон.
В представеното изложение касатора са е позовал на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В обстоятелствената част към касационната жалба и изложението е формулиран въпроса дали представеното съдебно решение от 22.11.1951 г. по гр.д. № 104 от 1951 г. на Д. околийски съд представлява писмено доказателство по смисъла на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ , което да установява принадлежността на посочените земи към наследството на праводателя на касатора към датата на обобществяване на земята. В изложението са цитирани съдебни решения.
Ответника Общинска служба по земеделие, [населено място] е представила становище, в което се навеждат допълнителни аргументи в подкрепа на въззивното решение и споделя разбирането за съдържанието на термина “дихрема” и тълкуването на представеното съдебно решение.
Община “В.” не е изразила становище.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Х. И. П. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд е споделил изводите на Районен съд, [населено място]” и е отхвърлил иска , предявен от Х. И. П. против Общинска служба по земеделие и гори, [населено място] и община “В.” по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ защото е намерил, че липсват релевантните доказателства, допустими по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост върху заявените около 60 дка земи в полза на наследодателя на касатора И. И. П. , поч. на 13.05.1961 г. към датата на образуване на ТКЗС или ДЗС. Намерил е, че иска е допустим с оглед представеното у-ние №417/03.05.2007 г. изд. от ОС „Земеделие и гори“ [населено място] , но е неоснователен.
За да формира този извод е извършил анализ на резултата по съдебно решение от 22.11.1951 г. по гр.д. № 104 от 1951 г. на Д. околийски съд,чието съдържание се изразява в следното :
”част от 200 дрихеми – от ниви, ливади, пасища и гори, в м.”От планината Б.”, цялата от 250 дрихеми, а именно:1.ниви с площ от 15 дка и ливади и пасища с площ от 15 дка, находящи се в м.”П. Б.”;част от 100 дрихеми-от ниви,ливади,пасиша и гори в същата местност и при същите граници, а именно: 1. ниви с площ от 10 дка и 2.ливади и пасища с площ от 20 дка,които сега се намират в м.“П. Б.“ и част от 50 дрихеми-от ниви,ливади,пасища,а именно:1.ниви с площ от 5 дка и 2. ливади и пасища с площ от 10 дка, които сега се намират в м.“П. Б.”.
Приел е, че това изброяване представлява обезщетение за посочените земи за включването им към яйлък на държавата съгласно Закона за горите от 1904 г.За да се стигне до този извод и изслушано и заключение на вещо лице при което са съпоставените границите на заявената земя с тези по скицата на яйлъка „Б.“ на Д. лесничейство и протокол №27 от 24.09.1922 г. по Закона за горите /отм./ и е установено тяхното съвпадение. Въззивният съд е споделил анализа на съдебното решение, извършен от Районен съд, [населено място] и техните констатации се споделят изцяло и от настоящия състав.
Изложените в касираното решение мотиви съответстват на практиката, формирана от съдилищата по поставеният въпрос за вида и характера на доказателствата посочени в чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, поради което по този въпрос не се налага извършване на касационна проверка.
По въпроса за допустимите доказателства съществува, многобройна, трайна и непротиворечива практика съдебна практика , която е следвана при постановяване на решението и която не се налага да бъде променяна. Поставеният въпрос са характера на съдебното решение освен това няма принципен характер , тъй като е изолиран случай и задълбоченият анализ, който му е направен е правилен.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 172 от 15.04.2011 г. по гр.д. № 152 от 2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд по касационната жалба на Х. И. П. при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: