О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 339 ,
гр.София , 03.05.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети май, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 648/2011 година намери следното :
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
П. Г. П. , С. Г. П., И. Й. М., Г. Й. И., Д. И. Д. , Т. И. Д. представлявани от адвокат С. С. са подали касационна жалба срещу решение № 277 от 14.03.2011 г. по гр.д. № 1309 от 2010 г. на Варненския окръжен съд , с което е оставено в сила решение № 2452 от 22.07.2008 г . постановено по гр.д. № 7683 от 2007 г. на Варненския районен съд, 12 състав и е отхвърлен предявеният от касаторите срещу Й. Г. Й. и С. И. Й. иск за ревандикиране на реална част от …… кв.м. от недвижим имот, представляващ ПИ №….. по ПНИ на м. “Д. ч.” ,землището на [населено място]. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на решението , но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата , необоснованост , както и неправилно приложение на материалния закон.
В представеното изложение касаторите са се позовали на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК като поставят няколко въпроса за касационно обсъждане: процесуален въпрос произтичащ от задължението за обсъждане на всички доказателства, включени в доказателствения материал, материално правен за задължението да се представи акта, с който е предоставено правото на ползване , както и да се установи идентичност между имота, посочен в удостоверението и този който се ползва в действителност. Поставен е и въпроса към кой момент следва да бъде установено наличието на сграда в имота, на какви характеристики следва да отговаря и с какви доказателствени средства следва да бъде доказвана и допустимо ли е въззивната инстанция да приеме един документ за нищожен – решение на ПК след като ВКС вече веднъж го е кредитирал. На последно място се поставя и въпроса при спорове между реституиран собственик и собственик, придобил правото си на собственост чрез преобразуване право на ползване ,може ли последният да оспорва правото на собственост на ищците ,легитимиращи се с актове по чл.14, ал.1 , т.1 ЗСПЗЗ. По поставените въпроси касаторите считат, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представят решения , постановени от състави на ВКС.
Срещу касационната жалба не е постъпил отговор от Й. Г. Й. и С. И. Й..
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на П. Г. П. , С. Г. П., И. Й. М., Г. Й. И., Д. И. Д. , Т. И. Д. СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ при условията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Варненския окръжен съд се е произнесъл по иск по чл.108 ЗС, предявен от П. Г. П. , С. Г. П., И. Й. М., Г. Й. И., Д. И. Д. , Т. И. Д. срещу Й. Г. Й. и С. И. Й. за реална част от ….. кв.м. от недвижим имот, представляващ ПИ №….. по ПНИ на м. “Д. чешма”, землището на В., [населено място].
Постановил е касираният съдебен акт след отменително решение № 63/10 от 21.01.2010 г. , произнесено по гр.д. № 1350 по описа за 2009 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение , в което са дадени указания по приложението на закона. В мотивите към това решение е посочено, че следва да се зачете иска като установителен и то предявен във връзка с § 4к, ал.8, т.1, пр.2 ЗСПЗЗ. Позитивното решение по него би било основание за изменение на плана за новообразуваните имоти. В това отменително решение е посочено че в осъдителната си част иска е преждевременно заведен.
Въз основа на дадените указания въззивният съд се е насочил към изследване на кумулативната наличност на елементите от фактическият състав на ревандикацията .
Първият въпрос на който е отговорил е за правото на собственост на ищците, който подържат, че са придобили абсолютното вещно право по наследство от Д. Г. М., починала на 22.04.1977 /у-ние за наследници № ….. от …… г./ г. и земеделска реституция, осъществена с т.2 от решение № 544 от 17.08.1998 г. на ПК, гр.”В.” в реални граници. Д. М. е придобила имота от баща си Г. И. , който го е притежавал с н.а. от …….. г. и е починал на…… г. оставяйки 7 низходящи наследници/у-ние № ….. от ……. г./.
Ответниците Й. Г. Й. и С. И. Й. са собственици на претендираната реална част от ….. кв.м. от недвижим имот, представляващ ПИ №……. по ПНИ на м. “Д. ч.” ,землището на В., [населено място] по силата на сделка, осъществена с н.а. № …., т…., н.д. № …… от ……… г. с Г. З. Г. и неговата съпруга А. М. Г..
П. им Г. З. Г. от своя страна е получил правото на ползване върху имота по силата на 76 ПМС, документирано с представеното удостоверение №….. от…… г. Със строително разрешение е изградил сграда и по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е заплатил стойността на земята. По този начин е придобил правото на собственост.
В. съд е отхвърлил иска за ревандикация приемайки, че ищците следва да установят правото си на собственост, което в случая не са сторили с представените две решения на органа по поземлена собственост. При обсъждането на заявената конкуренция на права и намерил, че ответниците са установили правото си на собственост.
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая настоящия състав намира, че по поставените въпроси съществува противоречиво произнасяне на съдилищата, поради което приема ,че по тях следва да се допусне касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
П. Г. П. , С. Г. П., И. Й. М., Г. Й. И., Д. И. Д. , Т. И. Д. следва да внесат държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 277 от 14.03.2011 г. по гр.д. № 1309 от 2010 г. на Варненския окръжен съд по касационната жалба на П. Г. П. , С. Г. П., И. Й. М., Г. Й. И., Д. И. Д. , Т. И. Д. при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
УКАЗВА на П. Г. П. , С. Г. П., И. Й. М., Г. Й. И., Д. И. Д. , Т. И. Д., че следва да внесат държавна такса от 25 лв. в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване открито съдебно заседание след представяне на квитанция за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: