О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 520 ,
[населено място]София , 25.06.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 340/2011 година намери следното :
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Кооперация “С. “, [населено място] е подала касационна жалба срещу решение № 1495 от 6.12.2010 г., по гр.д. № 1420 по описа на Варненския окръжен съд за 2010 г. , с което е отменено решение № 68 от 21.04.2010 г. по гр.д. № 526 от 2010 г. на Девненския районен съд и е отхвърлен иска на кооперация “.С” срещу М. И. К. и К. Б. К. за ревандикация на производствен обект- едноетажна сграда /никелажна- осветителни тела/ със застроена площ от 294 кв.м. построена в общинско дворно място с площ от 14 100 кв.м. , съставляващо УПИ ІІ- 987, кв. 97 по плана на [населено място]. В касационната жалба навеждат оплаквания за необоснованост на решението , но подържат и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата. Намират, че са допуснати нарушения на материалния закон. Представена е и втора касационна жалба от същата кооперация, в която развива отново доводи за неправилност на съдебният акт. Към тази жалба е приложено изложение, което също съдържа касационни оплаквания.
Изложението на Кооперация “С.“ е инкорпорирано в жалбата и в него касаторите се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпросите: следва ли съдът да се занимава с редовността на реституционната процедура в полза на ТПК”З. Б.”, която никой не оспорва; следва ли съдът да се занимава единствено и само с правоприемството на ТПК”З. Б.” ; произнесъл ли се е съдът по ненаправено искане; подлежат ли на косвен съдебен контрол административните актове на министерства и ведомства .
Ответниците М. И. К. и К. Б. К. са депозирали отговор, в който изразяват становище, че решението не следва да се допуска до касационно разглеждане, тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. С отговора се е представила и възражения по направените оплаквания за неправилност на решението.
Отговор не е постъпил от третото лице помагач кооперация “Р.” .
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Кооперация “Светлина “ НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по поставените въпроси.
Варненския окръжен съд е отхвърлил предявеният положителен установителен иск за собственост от кооперация “С.” срещу М. И. К. и К. Б. К. за производствен обект- едноетажна сграда /никелажна- осветителни тела/ със застроена площ от 294 кв.м. построена в общинско дворно място с площ от 14 100 кв.м. , съставляващо УПИ ІІ- 987, кв. 97 по плана на [населено място] поради следното: прието е, че кооперация “С.” не е установила по реда на пълното и главно доказване, че е собственик на спорният обект- никелажна по силата на правоприемство от ТПК”З. Б.” . Не са били представени доказателствата , изброени в Заповед № РД-18-548 от 25.01.1997 г. на Министерството на търговията и туризма . Доказателства са представени за платен данък сгради от ТПК”З. Б.”, “Завод за осветителни тела” и ДФ “Л.”, които не са достатъчни да установят правото на собственост върху конкретната сграда, нито обстоятелството за правоприемство .Не е било доказано, че процесната сграда е идентична с тази, която е построена през 1984 г. С аргументите за липсата на убедителни доказателства за правото на собственост на ищеца въззивният съд е отхвърлил положителният установителен иск за собственост.
Настоящия състав намира ,че не следва да се допусне касационна проверка на решението по поставените въпроси при условията на чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая е не налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по материално правните въпроси, които са поставени . В съответствие с трайната съдебна практика е извода на Варненския окръжен съд , че когато се претендира придобиването на собственост по реда на правоприемство между две юридически лица , това правоотношение следва да бъде пълно и главно доказано в процеса . Оспорването на иска от страна на ответниците е оспорване и твърдяното придобивно основание и при разпределение на доказателствената тежест ищеца е този , който следва да установи субстанцираното с исковата молба спорно право.
Жалбоподателят дължи направените разноски на ответника в размер на 350 лв., документирани с договор за правна защита и съдействие от 7.03.2011 г.
ВКС, състав на Първо г.о. не присъжда разноски, които макар и поискани не са документирани.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1495 от 6.12.2010 г., по гр.д. № 1420 по описа на Варненския окръжен съд за 2010 г. по касационната жалба на Кооперация “С.а “ , [населено място] при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
ОСЪЖДА Кооперация “С.” да заплати на М. И. К. и К. Б. К. направените разноски в размер на 350/триста и петдесет/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: