3_1157/07.05.2014 г.
КСО чл.4, ал.1, т.7
КСО чл.5, ал.1
ЗДДФЛчл.42, ал.1
Относно: дължимост на осигурителни вноски и данък по изплатени възнаграждения на ликвидатор
Съгласно изложеното с Решение на Общински съвет гр. Х лице е определено за ликвидатор на„УУУ” ЕООД. С договор от 24.01.2014 г принципалът Община Х възлага на лицето да управлява и представлява търговското дружество в ликвидация, като има право на месечно възнаграждение, което е за сметка на Община Х.
В тази връзка се поставя въпроса за чия сметка ще са дължимите данъци и осигурителни вноски по изплатените възнаграждения на ликвидатора – за сметка на Общината или за сметка на„УУУ” ЕООД?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 1/2014 г.) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица ( ЗДДФЛ, обн. ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр.1 от 3 Януари 2014г.), изразяваме следното становище:
По осигурителното законодателство
Ликвидаторите носят отговорност за дейността си по ликвидацията както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества /чл. 266, ал. 6 от Търговския закон (ТЗ)/. Същите представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган съгласно чл. 269, ал. 1 от ТЗ. По силата на
чл. 268, ал. 3 от ТЗ ликвидаторите са длъжни да уведомят Националната агенция за приходите за започналата ликвидация. Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството /чл. 273, ал. 1 от ТЗ/.За тази си дейност ликвидаторът има право на възнаграждение, определено съгласно чл.266, ал.5, т.1 от ТЗ, като законът не предвижда хипотеза, в коятоликвидаторът да не получава възнаграждение.
В КСО ликвидаторите попадат в кръга на осигурените лица, които подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от кодекса.
На основание цитираната правна норма задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, към които се причисляват и ликвидаторите, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година. Осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените в съотношението по чл. 6, ал. 3, точки7, 8 и 9 от КСО.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. В този смисъл за ликвидатора осигурител се явява дружеството, в което той ще извършва съответната дейност, независимо, че договорът, с който е възложено управлението, е сключен с председателя на Общинския съвет и с кмета на Община – Х. От направената справка за подадените декларации образец №1 по ЕИК на осигурителя е видно, че за месеците януари и февруари на 2014 г. за лицето са подадени коректни декларации.
Тъй като в запитването е посочено, че лицето е и самоосигуряващо се лице следва да се има предвид, че съгласно чл. 6, ал. 10 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
– доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
– осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
– доходи за работа без трудово правоотношение.
По данъчното законодателство
Съгласно § 1, т. 26, буква „з“ (нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, са трудови правоотношения по смисъла на този закон. Следователно всички възнаграждения, които е получило в качеството на ликвидатор на търговското дружество, подлежат на облагане при условията и по реда, предвиден в ЗДДФЛ за облагане на доходите от трудови правоотношения.
На основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ, авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. Месечната данъчна основа се формира, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) или за задължително осигуряване в чужбина (чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ). Формираната по този ред месечна данъчна основа се намалява с предвидените в чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчни облекчения и получената разлика се умножава по данъчна ставка от 10 на сто, съгласно чл. 42, ал. 4 от закона. По този начин се изчислява дължимият от работника или служителя авансов данък за доходите от трудови правоотношения. Същият се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец, предвид нормата на чл. 42, ал. 5 от ЗДДФЛ.
‘