О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№11
[населено място], 13.01.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 6005 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №255 от 14.01.2015г. по гр.д. № 16474/2013г. на Софийски градски съд, ІІ-в въззивен състав, с което е отменено решение от 10.05.2013г. по гр.д. № 3570/2012г. на Софийски районен съд е и постановено друго за допускане на съдебна делба на недвижим имот – магазин /бивша фурна/, с площ 98 кв.м., заедно с таванско помещение и избено помещение и 120/2300 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, находящо се в [населено място], на [улица] /бивш [улица]/ между съделители и при квоти, посочени в решението, като по отношение на А. Е. К. искът за делба е отхвърлен.
Касационна жалба е подадена от съделителите А. К. Х., И. К. Х. и В. К. Х. чрез пълномощника адв. Б.. За обосноваване допускането на касационно обжалване е поставен правния въпрос за точния смисъл на израза „след одържавяването” при тълкуване на понятието „последващ съпруг” по чл. 9а ЗН в Тълкувателно решение № 1/1998г. на ОСГК на ВКС. Изложени са съображения, че е налице противоречие с тълкувателния акт, тъй като неговите разяснения са приложени неправилно и неточно; поддържа се и основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК поради липсата на съдебна практика дали решенията на Комисията по чл.11 ЗОЕГПНС са отчуждителни актове.
В срока за касационно обжалване към подадената касационна жалба са се присъединили и съделителите Л. Х. Х. и К. Х. К..
Подадената от А. Е. К. касационна жалба е върната с влязло в сила разпореждане.
От страна на ответниците по жалбата са депозирани четири писмени отговора, в които се поддържа становище за недопускане на касационно обжалване
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането й. Предмет на делбата е магазин /бивша фурна/ в [населено място], на [улица], който е бил отчужден по ЗОЕГПНС от собственика Х. А. Б. и правото на собственост е възстановено по ЗВСОНИ на наследниците му. Спорът е съсредоточен върху кръга на наследниците и по-конкретно до приложението на чл. 9а ЗН спрямо наследниците на неговата съпруга И. С. Д.. Установено е, че бракът между Х. Б. и И. С. Д. /след брака с фамилия Б./ е сключен на 03.12.1948г. От този брак няма родени деца. Имотът е одържавен с решение на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС постановено на 30.10.1948г., което решение е одобрено по реда на чл.11, ал.4 ЗОЕГПНС с постановление на Министерски съвет от 04.08.1949г.
След смъртта на Х. Б. през 1953г. негови наследници се явяват сина му К. А. /починал в хода на делото и наследен от касаторите/ и преживялата съпруга И.. Последната е починала през 1971г. и е наследена от съпруга си П. С. М., от сестра си Е. и децата на починали преди нея брат В. и сестра Н..Съпругът П. М. е починал в хода на делото и негови наследници са съпругата му М. Г. М. и деца на починали преди него братя и сестри.
При тези фактически обстоятелства, за да разреши въпроса за лицата, които наследяват имота, съдът е изходил от даденото в Тълкувателно решение № 1/1998г. на ОСГК на ВКС тълкуване на понятието „последващ съпруг” по чл. 9а ЗН, според което последващ съпруг е този, който е сключил брак с наследодателя след одържавяването на имотите. Счел е, че в случая бракът между собственика на имота Х. Б. и съпругата му И. е сключен преди одържавяването. Позовал се е на разпоредбите на чл. 11, ал.4 ЗОЕГПНС и на §52 от П., според които решението на Комисията влиза в сила след утвърждаването му от Министерския съвет и именно от датата на постановлението отчуждените имоти стават държавна собственост. Въз основа на това е приел, че И. не е последващ съпруг по смисъла на чл. 9а ЗН и нейните наследници наследяват на общо основание. Посочил е, че липсата на принос от нейна страна за придобиване на имота е ирелевантна за спора. Изложените в тълкувателния акт мотиви досежно предполагаемия принос на съпруга когато бракът е сключен преди отчуждаването са послужили само за дефиниране на понятието последващ съпруг, употребено в чл. 9а ЗН, но не представляват условие, за определяне във всеки конкретен случай дали съпругът е последващ или не.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Решението е постановено в съответствие с т.1 на Тълкувателно решение № 1/1998г. на ОСГК на ВКС. Според него „последващ съпруг” по смисъла на чл. 9а ЗН е този, който е сключил брак с наследодателя – собственик след одържавяването на имота или включването му в ТКЗС. А кога е извършено одържавяването се определя от съответния способ за одържавяване. В случая одържавяването е извършено по ЗОЕГПНС и затова съдът е приложил уредбата на този закон и правилника за прилагането му, където се съдържат конкретни правила за това кога отчуждаването влиза в сила, т.е. от кой момент имотът става държавна собственост. Поради това не може да се приеме, че изразът „след одържавяването” е тълкуван и приложен в разрез с указанията в тълкувателния акт. Липсата на принос на съпругата, сключила брак след като е постановено решение на комисията по чл.11 ЗОЕГПНС за одържавяване на имота, но преди то да е одобрено от Министерски съвет, е без правно значение. Както правилно е посочил въззивния съд, мотивите на тълкувателното решение за предполагаем принос на съпруга когато бракът е сключен преди одържавяването са част от съображенията, послужили за приемане момента на одържавяването на имота като критерий за определяне на понятието „последващ съпруг”, а не поредността на брака. При разглеждане на правните спорове по чл.9а ЗН се прилага диспозитивът на тълкувателния акт, а именно, че последващ съпруг е този, сключил брак със собственика след одържавяването. Изтъкнатата от касаторите липса на съдебна практика относно отчуждителното действие на решенията на Комисията по чл.11 ЗОЕГПНС не запълва основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разпоредбите на чл. 11, ал.4 ЗОЕГПНС и § 52 П. са ясни, не се нуждаят от тълкуване и не предизвикват спорове.
По изложените съображения касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №255 от 14.01.2015г. по гр.д. № 16474/2013г. на Софийски градски съд, ІІ-в въззивен състав, по касационната жалба на А. К. Х., И. К. Х., В. К. Х., Л. Х. Х. и К. Х. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.