3_2085/05.09.2014 г.
ЗСч, чл. 13, ал. 1
Относно: Счетоводно отчитане на дълготраен материален актив недвижим имот
От представената информация в запитването става ясно, че през 2010г. предприятие закупува имот-склад на стойност 50 000 лв. През следващите три години предприятието осъществява търговска дейност, а през 2014г. отдава имота под наем. През 2014г. се явява и купувач желаещ да закупи имота. В тази връзка въпросът е как счетоводно трябва да се отчита имотът.
Съгласно чл. 13, ал.1 от ЗСч активите, собствения капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. От представената информация в запитването не става ясно при условията и по реда на кои счетоводни стандарти се изготвят и представят годишните финансови отчети на предприятието. Поради това настоящото становище е изготвено при допускането, че предприятието прилага Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП).
Със счетоводен стандарт № 16 „Дълготрайни материални активи“ (СС № 16) се определят основните изисквания за счетоводното отчитане на дълготрайните материални активи. Съгласно определенията, дадени в СС № 16 „дълготрайни материални активи“ са установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които:
а) имат натурално-веществена форма;
б) се използват за производството и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели;
в) се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период.
С т. 3.1. от СС № 16 се определя признаването на един актив като дълготраен материален актив, а именно когато:
а) отговаря на определението за дълготраен материален актив;
б) стойността на актива може надеждно да се изчисли;
в) предприятието очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива.
Първоначална оценка на дълготрайните материални активи се извършва съгласно т.4.1 от СС № 16, според чиито разпоредби първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи. В тази връзка се счита, че през 2010 г. предприятието е следвало да признае дълготраен материален актив, който да заприходи по цена на придобиване.
Когато през 2014г. предприятието продаде дълготрайния материален актив, същият следва да бъде отписан от патримониума на предприятието по реда на т. 11.1. и т.11.2 от СС № 16. Съгласно разпоредбите на т.11.1 и т.11.2 дълготрайният материален актив се отписва при продажба или когато не се очакват никакви икономически изгоди от използването на актива или при освобождаването от него, като печалбите или загубите от отписването на актива се отчитат, както следва, при:
а) продажба – разликата между нетния приход от продажбата и балансовата стойност се отчита като печалба или загуба;
б) замяна с други активи, в случаите по т. 5.2от СС № 16 – не се отчита печалба или загуба, освен ако това е предвидено в друг счетоводен стандарт;
в) трансформиране в стока с цел последваща продажба – не се отчита печалба или загуба; цената на придобиване на стоката е балансовата стойност на отписания дълготраен материален актив;
г) трансформиране в акции или дялове – разликата между първоначалната оценка на акциите/дяловете и балансовата стойност на отписания дълготраен материален актив се отчита като печалба или загуба.
От изложената фактическа обстановка в запитването считаме, че през 2010г.предприятието е трябвало да признае и заприходи дълготраен материален актив – склад съгласно разпоредбите на СС № 16 „Дълготрайни материални активи“, а при продажбата на актива през 2014г. следва да отчете разликата между нетния приход от продажбата и балансовата стойност като печалба и загуба.
‘