3_230/27.01.2014 г.
ЗКПО, чл. 10, ал. 1 и ал. 2
ЗКПО, чл. 26, т. 7
ЗКПО, чл. § 1, т. 33 от ДР
ЗКПО, чл. 26, т. 2
ЗКПО, чл. 15 и 16
ЗСч, чл. 4, ал.3
ЗСч, чл. 7
ОТНОСНО: признаване на разходи по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ във връзка с предоставен паричен бонус.
Според изложеното в запитването дружество „Х” доставя семена от царевица за посев с марката А, като фактурира продажбите на фирми дистрибутори на такива семена. Последните от своя страна фактурират извършените от тях продажби на семена на крайни клиенти – физически и юридически лица, производители на царевица. „Х” ЕООД предоставя на крайните получатели бонус под формата на парични средства за подпомагане сеитбата на царевица със семена от марката А. Финансовият бонус се предоставя под формата на стойностна отстъпка от цената на закупеното количество царевица, като за целта производителите попълват искане, в което посочват количеството закупени семена царевица от дистрибуторите съгласно фактури за доставка.
Във връзка с горното се поставя въпроса ще се признае ли като разход предоставения паричен бонус от „Х” ЕООД на крайните клиенти на семена отмарката А?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбитеЗКПО (ДВ бр.105/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 1/2014 г.) изразяваме следното становище:
За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е свързан с дейността, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна разлика, в т.ч. да не е извършен с цел отклонение от данъчното облагане.
Съгласно чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството /ЗСч/ предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ са подробно регламентирани в чл.7 от ЗСч. Действащата към момента нормативна уредба не конкретизира вида на първичния счетоводен документ, но изисква той да отразява вярно стопанската операция. За данъчни цели признаването на разходите се основава на документалната им обоснованост.
Понятието „документална обоснованост” е дефинирано в чл.10 от ЗКПО. По силата на ал.1 от същата правна норма, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗКПО документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация по ЗСч може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.
Считаме, че разходите за предоставените бонуси под формата на парични средства за подпомагане сеитбата на царевица със семена от марката А не следва да се третират като разходи за дарения, които не са признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 7 от ЗКПО. Съгласно чл. 225 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Едновременно с това съгласно чл. 225 от ЗЗД дарението на движими имущество трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. Както е видно от цитираните норми, дарението има безвъзмезден характер,докато при анализираните разходи не е налице безвъзмездност, тъй като те се извършват само когато клиентът е закупил определено количество стока (закупени семена царевица), т.е. по-скоро се касае за бонуси, целящи стимулиране на продажбите на продуктите на дружеството, съответно увеличаване на приходите от продажби.
Описаните в запитването разходи не могат да бъдат разглеждани и като разходи за реклама по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗКПО, тъй като рекламата е насочена към неограничен кръг лица – потенциални клиенти и по никакъв начин не е обвързана с направена вече покупка на стока или услуга.
Следователно предвид това, че все пак се касае за разходи, които са свързани с дейността на дружеството, доколкото тези разходи са документално обосновани съгласно изискванията на чл. 10 от ЗКПО и при условие, че се извършват в рамките на обичайните за този вид дейност размери, същите следва да бъдат признати за данъчни цели.
В контекста на горното считаме, че отчетените на разход финансови бонуси, могат да бъдат признати за данъчни цели, ако са налице надлежно оформенипървични счетоводни документи, сключени договори с дистрибутори и клиенти, разменена кореспонденция и др. документи, които да удостоверяват причинно-следствена връзка между закупупените от „Х” ЕООД семена отмарката А и влагането им от клиентите. В противен случай разходите няма да бъдат документално обосновани, няма да бъдат признати за данъчни цели и с тях ще се извърши увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
Освен това следва да се има предвид, че ЗКПО в чл. 15 и 16 регламентира разпоредби, целящи предотвратяване на отклонение от данъчно облагане, при които данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане като регламентира също, че когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията на прикритата сделка.
Важно е да се посочи, че установяване реалността на изплатените парични средства и тяхната връзка с приходите на дружеството подлежи на последващ контрол от страна на органите по приходите на НАП, съобразно техните права и задължения по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл.37, ал.1 от същия кодекс всички събрани доказателства, касаещи конкретната сделка, подлежат на обективна преценка и анализ от страна на органа по приходите с оглед установяване на нейната действителност, както и съответствие с изискванията на закона.
‘