3_24/04.01.2011 г.
ЗДДС, чл. 2, т. 1;
ЗДДС, чл. 11, ал. 2;
ЗДДС, § 1, т. 8 от ДР;
ЗС, чл. 92;
ЗМДТ, чл. 10, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 14, ал. 1 и 2;
ЗМДТ, чл. 15, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 44, ал. 1 и 2
Относно: поставени въпроси по прилагане на ЗДДС и ЗМДТ
В запитването е поставен следния въпрос, възникнал по повод сключен договор за наем на недвижим имот:
При отчитане на приходите от безвъзмездното придобиване /дарение/ на дълготрайни материални активи от „А” ЕАД трябва ли да бъде начислен съответният данък съгласно ЗДДС и ЗМДТ?
При така изложената непълна фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС /обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 94 от 30 ноември 2010 г./ и ЗМДТ /обн.ДВ, бр. 117 от 10 декември 2007 г., посл. изм. ДВ, бр. 98 от 14 декември 2010 г./ изразяваме следното принципно становище:
От приложения към запитването договор за наем става ясно, че „А”ЕАД, в качеството си на наемодател ще предостави под наем терен като наемателят се задължава да заплаща наем, както и да проектира и изгради със собствени средства сгради, помощни съоръжения и др. подобрения върху наетия имот и ползва същите в срока на договора съгласно тяхното предназначение. В т. 7.2. от същия е посочено, че след изтичане на срока му „А” ЕАД няма да дължи на наемателя стойността на изградените сгради, съоръжения и подобрения в наетия имот, които ще останат безвъзмездно в собственост на наемодателя.
По такапредставените данни, касаещи строителство върху чужд терен по силата на договор за наем, ЗДДС има следното приложение:
Разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС определя като обект на облагане с данък върху добавената стойност всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Предвид цитираната разпоредбавъзмездността на доставката е необходимо условие, за да се приложи механизмът на данък върху добавената стойност, респективно закона, който го урежда -ЗДДС. Определението на възмездност на доставката следва да се изведе по аргумент на противното на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС, съгласно който „безвъзмездна е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото”.
Съгласно чл. 92 от Закона за собствеността /ЗС/ собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено друго. По силата на самото приращение към датата на завършване на строителството, собственикът на земята става собственик и на построеното, а не по силата на договора, респективно след изтичането му. Доколкото не е налице прехвърляне на собственост или ограничени вещни права върху посочения имот в полза на наемателя, извършеното строителство на сгради, помощни съоръжения и др. подобрения върху наетия имот, представлява безвъзмездна доставка, извършена от същия в полза на собственика на терена. Последният се е съгласил строителството да бъде извършено и след приключването му е задължен да организира свикването на приемателна комисия и издаването на разрешение за въвеждане в експлоатация на обектите, за които такова се изисква. При това положение собственикът на земята има качеството на получател по доставка по смисъла на чл.11, ал. 2 от ЗДДС. Поради факта, че не е предвидено заплащане на строителството, същата следва да се третира като безвъзмездна по смисъла на ЗДДС.
Предвид гореизложеното се налага извода, че в настоящия случай „А” ЕАД е получател по безвъзмездна доставка. Като такава получената безвъзмездна доставка е извън обхвата на ЗДДС за дружеството-получател.
С оглед на това, че „А” ЕАД ще придобие дълготрайни материални активи, по силата на сега действащата нормативна база, ЗМДТ има следното приложение:
По силата на чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. В ал. 2 на чл. 44 от ЗМДТ е посочено, че на облагане с данък в размер на данък дарение подлежат и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.
Предвид гореизложеното, поради липсата на прехвърляне на право на собственост и с оглед на обстоятелството, че построеното става собственост чрез приращение по смисъла на чл.92 от ЗС, не се дължи данък при придобиване на имущества по ЗМДТ.
В чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ са дефинирани недвижимите имоти, които подлежат на облагане с данък върху недвижимите имоти като такива са: разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията. С данък се облагат и застроените земеделски и горски земи, по силата на чл. 10, ал. 3 от с.з. Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти /чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ/.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. По силата на ал. 2 от същата правна норма (Нова – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.), когато собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, е предприятие, в декларацията по ал. 1 се посочва и отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. В случай, че сградата бъде построена до 01.07.2011 г., по отношение на декларирането й следва да се има предвид нормата на чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, уреждаща също 2-месечен срок за деклариране на имота от неговото придобиване.
Чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ установява принципното положение, съгласно което за новопостроените сгради или части от сгради данък се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало ползването им. От разпоредбата е видно, че дължимостта на данъка върху недвижимите имоти зависи от две условия:
– сградите да са завършени;
– да е започнало използването им.
Двете условия са поставени алтернативно, т.е наличието на едно от двете е достатъчно, за да възникне задължението за заплащане на данък. Данък ще се дължи при осъществяване на едното от посочените две законови условия, в зависимост от това кое е настъпило по-рано във времето.
Следователно сградите, които се използват преди да бъде установена годността им за ползване, подлежат на облагане от месеца, следващ месеца, през който е започнало ползването им.
Лицата по чл. 11 от ЗМДТ заплащат и такса за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
‘