3_2720/08.06.2009 г.
ЗКПО, чл. 28, ал. 1;
ЗКПО, чл. 28, ал. 5
Относно: счетоводно и данъчно третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане на откраднат краткосрочен актив – парични средства в брой.
Съгласно разпоредбите на т. 1 от Счетоводен стандарт 32 „Финансови инструменти” паричните суми представляват финансов актив, т.е. в счетоводен аспект те следва да се третират съгласно общите правила по отношение на активите.
В съответствие с изложеното в запитването е необходимо да бъдат разграничени две хипотези в зависимост от вероятността откраднатите средства да бъдат върнати.
Предоставените материали не съдържат информация за случилото се от датата на уведомителното писмо на МВР за образуване на преписката срещу неизвестен извършител до момента. В този смисъл е необходимо да се отчете вероятността паричните средства да бъдат върнати, включително по съдебен ред при установяване самоличността и вината на извършителя. В такъв случай, липсващите парични средства могат да бъдат отчетени като вземане.
В обратния случай, когато предприятието счита, че няма вероятност за възстановяване на средствата от нарушителя или същата е нищожна, трябва да бъде съставена извънредна статия. Основанието за това се съдържа в разпоредбата на т. 2 от Счетоводен стандарт 8 „Нетни печалби и загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика”.
Съгласно т. 4.5 от Общите разпоредби на НСФОМСП, намаляването на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието или намаляването на активи представлява „разход” за предприятието. В този смисъл методически правилно е да бъде съставена статия за извънреден разход.
Отписването на актива и отчитането му като вземане или извънреден разход следва да се извърши към момента на установяване на кражбата, респ. представя се в годишния финансов отчет на предприятието за съответния отчетен период.
По отношение на данъчното третиране на извънредния разход е необходимо да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на активи (дълготрайни и краткотрайни), с изключение на произтичащите от непреодолима сила. Материалният данъчен закон не дефинира какво следва да се разбира под понятието „непреодолима сила”, както и не препраща към друг нормативен акт. Имайки предвид различните нормативни трактовки дефинирането на понятието „непреодолима сила” изключва кражбата от този обхват, тъй като същата не е непредвидено или непредотвратимо събитие или действие, което може да бъде природно или гражданско бедствие, епизодична ситуацияили друго подобно от извънреден характер. В този аспект като извънредно събитие се определя войната, природното бедствие, забраната за внос, ембаргото и др., т.е всяко събитие, което не може дабъде предвидено и предотвратено.
Това обуславя заключението, че при формиране на данъчния финансов резултат, счетоводния финансов резултат следва да бъде увеличен по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗКПО с разходите, отчетени по повод отписването на откраднатите парични средства, които представляват данъчна постоянна разлика, независимо от начина на документиране.
В случай, че дружеството е отчело вземане възникнало в резултат на липсата на актива, в съответствие с разпоредбите на чл. 28, ал. 5 от ЗКПО последващите счетоводни разходи няма да бъдат признати за данъчни цели.
‘