3_328/23.01.2007 г.
КСО, чл. 9, ал. 3, т. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1; ал. 5
Относно: осигуряване на работниците и служителите (лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от КСО) за времето, през което са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи.
Според изложеното в запитването със Заповед на изпълнителния директор на предприятието от 2000 г. лицето е освободено от длъжност. На основание Решение на Върховния касационен съд уволнението е отменено като незаконно през 2006 год. То е възстановено на заеманата преди това длъжност. През този период от време, с малки изключения, не е работило и не е било осигурявано.
Поставеният въпрос е следва ли да се зачете за осигурителен стаж времето, през което лицето е останало без работа поради уволнение, което е признато за незаконно икой е задължен да внесе осигурителните вноски за този период?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр.110/1999 г., посл. изм. ДВ бр.105/2006 г.) изразяваме следното становище:
През периода, посочен в запитването, за времето на незаконното уволнение са действали различни нормативни разпоредби относно осигурителните вноски и осигурителния доход, върху който те се дължат, както следва:
А) За времето от м. август 2000 г. до 31.12.2001 г. съгласно чл.10, ал. 2, т. 5от Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО) в редакцията му до 31.12.01 г.за осигурителен стаж се зачита и времето, през което работникът или служителяте бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Съгласно ал.4 на същия член за времето, зачетено за осигурителен стаж, се дължат осигурителни вноски в размер, определен само за фонд „Пенсии” за съответния период върху последното трудово възнаграждение преди уволнението. Последните са изцяло за сметка на работодателя.
В случай, че лицето е работило при друг работодател, осигурителните вноски на основание чл. 10, ал. 2, т. 5 от КЗОО не се дължат от работодателя, извършил неправомерното уволнение. Осигурителният стаж се зачита при другия работодател в зависимост от категорията на труда и правоотношението, при условията на което лицето е работило при него.
Когато са изплатени обезщетения по чл. 225 от КТ, отнасящи се за2000 г., се дължат и здравноосигурителни вноски, тъй като тези обезщетения са облагаем доход по смисъла на Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ). Те са в размер на 6 на сто, като 4,8 на сто са за сметка на осигурителя и 1,2 на стоза сметка на осигуреното лице. След изтичане на срока, за който се изплаща обезщетението по чл. 225 от КТ, здравноосигурителни вноски от страна на работодателя, извършил неправомерното уволнение, не се дължат. В случай, че лицето няма друго основание за внасяне на здравноосигурителни вноски, такива следва да внесе по реда на чл. 40, ал. 1, т. 15 от ЗЗО (в редакцията му до 31.12.2002 г.).
Съгласно чл. 54е, ал. 2 от КСО ако осигурителят е изплатил обезщетения по чл. 225 от КТ, е следвало в 7- дневен срок от изплащането му да предостави копия от съдебното решение за възстановяване на лицето и платежните документи в съответното ТП на НОИ.
Б) За периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2002 г. на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване, за осигурителен стаж се признава времето, през което работниците и служителите са били без работапоради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи. За този период се дължат осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се дължат върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Осигурителните вноски са в размера за фонд „Пенсии”, в зависимост от категорията на труда при условията, на които е работило лицето преди уволнението, и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (чл. 9, ал. 4 и ал. 5 от КСО).
В) За периода след 01.01.2003 г. се прилага регламентът на КСО, посочен в т. Б от настоящото изложение, допълнен от разпоредбата на чл.9, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или бременност и раждане (изм. ДВ, бр. 10 от 2003 г.). Последната въвежда като допълнително изискване размерът на възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски за времето, през което лицата са останали без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, да не бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.
Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент при пенсиониране, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3, т.2 от КСО, се взема предвид доходът, върху който са внесени или дължими осигурителните вноски (чл. 46, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж).
За периода на уволнението, което е признато за незаконно от компетентните органи, осигурителят следва да подаде в ТД на НАП персонални данни за лицето с осигурителен доход и размер на осигурителните вноски, съобразени с горецитираните разпоредби.
‘