3_3373/17.12.2010г.
ЗКПО, чл. 10, ал. 2;
ЗКПО, чл. 26, т. 2;
ЗСч, чл. 4, ал. 3;
ЗСч, чл. 3, ал. 2;
ЗСч, чл. 7
Относно: документална обоснованост на разходите по реда на ЗКПО.
Според изложеното запитването дружеството извършва транспортна дейност в Европейската общност. По време на пътуването в чужбина се заплащат такси за аутобани, винетни такси, такси за преминаване на Дунав мост и др. За заплатените услуги се издават касови бонове, квитанции и фактуриза винетка на чужд език.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1. Ще се изисква ли превод на документите, които постъпват в предприятието на чужд език ?
2. Ще се признаят ли таксите, платени от дружеството за данъчно признат разход?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗКПО (обн. ДВ, бр.105 от 22 декември 2006 г., посл. изм. ДВ бр. 94 от 30 ноември 2010 г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството /ЗСч/ предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции/чл.3, ал.2 от ЗСч/.
Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ са подробно регламентирани вчл.7 от ЗСч. Този закон има териториален обхват на действие и неговите разпоредби са задължителни в случаите, в които съставител на документите са български предприятия.
Това обаче не отменя необходимостта от наличието на първичен документ, доказващ ползването на съответната услуга /винетни такси, такси за аутобани, такси за преминаване на Дунав мост и др./, който да съдържа достатъчно информация за наименованието на документа, идентификатори на фирмата, съставител на документа, предмета на покупката, количество, единична цена, обща стойност и др.
Действащата към момента нормативна уредба не конкретизира вида на първичния счетоводен документ, но изисква той да отразява вярно стопанската операция.
За данъчни цели признаването на разходите се основава на документалната им обоснованост.
Понятието „документална обоснованост” е дефинирано в чл.10 от ЗКПО. По силата на ал.1 от същата правна норма, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Съгласно чл.10, ал.2 от ЗКПО,документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация по ЗСч може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.
В контекста на горното считаме, че разходите, заплатени в чужбина, могат да бъдат признати за данъчни цели независимо, че документите, с които са отчетени не съдържат цялата изискуема информация по ЗСч. Това е допустимо, ако са налице надлежно оформенипътни листи, пътни книжки, сключени договори с чуждестранните контрагенти, разменена кореспонденция и др. документи, които да удостоверяват участието на автомобилите при извършването на дейността по занятие на дружеството и целта, за която е използван. В противен случай разходите няма да бъдат документално обосновани, няма да бъдат признати за данъчни цели и с тях ще се извърши увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО.
‘