3_535/19.02.2013г.
ЗДДС, чл.96, ал. 2 и ал. 3
ЗДДС, чл.82, ал. 2 и ал. 3
ЗДДС, чл.12, ал. 2
ЗКПО, чл. 15
ЗКПО, чл. 16, ал. 1
ДОПК, §1, т. 8 от ДР
Относно: Данъчно третиране на дарение на дълготрайни материални активи по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Според изложенатафактическа обстановка, в качеството си на едноличен собственик на капитала на дружеството управителят е направил дарение на две сгради през 2012 г. на физически лица /син и дъщеря/. Материалният интерес е изчислен по данъчната оценка на сградите. Към запитването са приложени 2 бр. нотариални актове.
С оглед изложеното се поставят следните въпроси:
1. Разликата между отчетната стойност на активите и материалния интерес облагаема печалба ли е за целите на ЗКПО ?
2. Във връзка с прилагането на разпоредбите на ЗДДС облагаем оборот ли е материалния интерес на дарението?
При така изложената фактическа обстановка соглед разпоредбите наЗКПО(ДВ бр. 105/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 94/2012 г.), ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, изм., бр. 103 от 28.12.2012 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 15 от 21.02.2012 г., попр. ДВ, бр. 16 от 24.02.2012 г.) изразяваме следнотостановище:
По първи въпрос:
Дарението като правна сделка е уредено нормативно в чл. 225-227 от Закона за задълженията и договорите. То е договор, по силата на който дарителят преотстъпва веднага и безвъзмездно имуществено право на надарения, а той го приема. Дарението е едностранен договор, като същинско задължение възниква само за дарителя – да прехвърли свое имуществено право. Съществено при дарението е, че то е безвъзмезден договор. Отсъствието на насрещен еквивалент е характерна особеност, която отличава този способ от търговската сделка.
При този вид сделка са налице само разходи без постъпления, което води до нарушаване на един от основните счетоводни принципи, а именно принципа за съпоставимост между приходите и разходите.
Данъчното третиране на сделки между свързани лица е регламентирано с разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО. Същата постановява, че когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Това означава, че взаимоотношенията между свързаните лица следва да са подчинени на пазарни принципи, на които обичайно се подчиняват взаимоотношенията между несвързаните лица. Следователно за данъчни цели сделките между свързани лица следва да бъдат третирани по пазарни цени.
Видно от съдържанието на нормите в цитираните данъчни закони се конкретизира, че отклонение от данъчно облагане е налице при определени условия, а именно:
– свързаност между лицата, които осъществяват по-между си търговски и финансови взаимоотношения, без да е нужно тези взаимоотношения да са системни, може да се касае и за една сделка;
– условията на търговските и финансовите взаимоотношения трябва да се отличават от условията между несвързани лица;
– приложената цена се отклонява от пазарната такава и това отклонение е оказало влияние върху размера на данъчната основа за облагане с данък.
Това означава, че взаимоотношенията между свързани лица, следва да са подчинени на пазарни принципи, на които обичайно се подчиняват взаимоотношенията между несвързани лица т.е. за данъчни цели сделките между свързани лица се третират по пазарни цени.
По силата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Данъчно-осигурителения процесуален кодекс (ДОПК) “пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.
В настоящия случай е извършено дарение на притежаваните от дружеството недвижими имоти в полза на децата на едноличния собственик на капитала, т.е. извършено е дарение между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, буква „а” и буква „л” от ДОПК. В този случай е налице отклонение от данъчното облагане на основание чл. 15от ЗКПО. Данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
По втори въпрос:
По силата на чл.96, ал.2 от ЗДДС облагаемият оборот за задължителна регистрация по закона представлява сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл.46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл.47.
Съгласно чл.96, ал.3 от закона в облагаемия оборот не се включват доставките по ал.2, т.2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките, за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2 и ал.3.
Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Обект на облагане с данък върху добавената стойност, съгласно чл. 2, т. 1от ЗДДС е всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга.
Предвид изложената нормативна уредба по отношение на договора за дарение и определянето му като безвъзмездно прехвърляне на собственост, дарението е извън обхвата на облагане по ЗДДС, поради което не може да се включва в облагаемия оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2, т. 1 от ЗДДС.’