5_53-02-280/12.09.2011г.
ЗКПО, чл.2, ал.1, т.2
ЗКПО, чл. 4, ал. 2
ЗКПО, § 1, т. 2 от ДР
ЗКПО, чл. 13
ДОПК, § 1, т.5 от ДР
ДОПК, чл. 17, ал. 1, т. 7
В отговор на запитването Ви, постъпило в Дирекция ОУИ … с писмо вх. № 53-02-280/08.08.2011 г. относно облагане на печалбите на чуждестранни юридически лица с място на стопанска дейност в България, Ви уведомяваме следното:
В писмото е описана следната фактическа обстановка:
„М. – Полша” ООД е дружество, регистрирано вПолша,където извършва производствената си дейност. За неговата търговска дейност в България, дружеството е наело склад в гр….., което е място на стопанска дейност в България. На това основание е направена регистрация по Закона за регистър БУЛСТАТ и по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. Полското дружество може ли да се ползва от разпоредбите на чл. 13 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), т.е. налице ли е договор, ратифициран от Република България, в който да се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон?
2. Какъв е редът полското дружество да получи документи от НАП за платени данъци в България за печалбата му от стопанска дейност в страната, които да му послужат пред полските данъчни служби?
Предвид изложеното в запитването и относимата към поставените въпроси нормативна уредба, изразявам следното становище:
На основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗКПО данъчно задължени лица са чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, извършват разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност или получават доходи от източник в Република България. Според § 1, т.2 от ДР на ЗКПО „Място на стопанска дейност” е мястото на стопанска дейност по смисъла на § 1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В обхвата на понятието попада и определено място, посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: склад за търговия – § 1, т.5, б.”а” от ДР на ДОПК.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗКПО чуждестранните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите, реализирани чрез място на стопанска дейност в Р България или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, както и за доходите, посочени в този закон, с източник в Р България. Следователно, печалбата и доходите на „М. – Полша” ООД – Полша, които произтичат от стопанската дейност в Р България или от разпореждане симуществото на мястото на стопанска дейност, са от източник в страната и подлежат на облагане по ЗКПО.
Разпоредбата на чл. 13 от ЗКПО регламентира приоритетно прилагане пред вътрешното ни данъчно законодателство на спогодбите и другите международни договори за избягване на днойното данъчно облагане, ратифицирани от Р България, обнародвани и влезли в сила. Република България има сключена с Република Полша спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (СИДДО).
Спогодбата между Република България и Република Полша за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото (СИДДО) е ратифицирана (ДВ, бр. 19 от 1995 г.), обнародвана(ДВ, бр. 58 от 1995 г., и е в сила от 10 май 1995 г. Според чл. 7, ал. 1 от спогодбата печалбите на предприятие от едната договаряща държава (вслучая Полша) се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава (България) чрез намиращо се там място на стопанска дейност. Ако предприятието извършва дейност по този начин, печалбитена предприятието могат да се облагат вдругата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност. В чл. 5, ал. 1 от СИДДО е посочено, че за целите на тази спогодба терминът „място на стопанска дейност” означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие. В ал. 4 на същата норма са изброени дейности, посочени в букви от „а” до „е”, които се считат като изключение от общото правило на ал. 1 и които не представляват място на стопанска дейност, дори и да се извършват в определено място на дейност, тъй като имат подготвителен или спомагателен характер.
Представената в писмото информация не е достатъчна, поради което не сме в състояние да изразим становище доколко полското дружество формира място на стопанска дейност в България по смисъла на чл. 5, ал. 1 във връзка с чл. 7 или попада в изключенията на чл. 5, ал. 4от СИДДО с Полша.
Следва да имате предвид, че по отношение на възникнали въпроси, свързани с разясняване и прилагането на посочената СИДДО, компетентна да изрази становище е Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП.
По отношение документите, които може да получите от НАП, за платени данъци в България за реализирана печалба от стопанска дейност в сраната, се прилага реда на ДОПК. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 7 от ДОПК задължетните лица имат право да искат издаването и да получават в срок актове или други документи, с които се удостоверяват факти с правно значение или се признава или отрича съществуването на права илизадължения, когато имат правен интерес от това. За целта представляващият/пълномощникът на задълженото лице следва да подаде искане за издаване на документ по образец в ТД на НАП, където е регистрирано задълженото лице.В искането се посочва какъв документ желаете да бъде издаден: например – Удостоверение за декларирани данни, Удостоверение за платени данъци и осигуровки и т.н., в зависимост от това какви точно факти, данни и обстоятелства сте отбелязали, че следва да бъдат удостоверени.
Удостоверението се издава в 7-дневен срок след постъпване на искането в Агенцията, или в 14-дневен срок от постъпване на искането, в случаите когато същото е подадено чрез некомпетентна териториална дирекция. Повече информация, както и образци на издаваните документи от НАП, можете да ползвате на интернет страницата на Агенцията: nap.bg , в рубриката Административни услуги.
‘