В Дирекция ”ОДОП” – ………… постъпи писмено запитване с вх. № ………/03.04.2013 г., относно документиране на ВОД по смисъла на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружеството се занимава с производство на ортопедични текстилни изделия за лечение на травми при домашни и диви животни. Дейността на дружеството е насочена изцяло към немския пазар. Получателна доставките е немско дружество с регистрация за целите на ДДС в Германия. Поради факта, че дружеството извършва само ВОД, както и че закупува всички материали свързани с производството от регистрирани по ЗДДС лица и заплаща административни месечни разходи, непряко свързани с основната дейност /ток, телефон, интернет услуги, СОТ – охрана и др. подобни/ също на регистрирани по ЗДДС лица, периодично влиза в процедура по реално възстановяване на ДДС. Представянето на документите по изпълнение на тази процедура включва и писма за потвърждение на доставката. Това писмо при дружеството представлява електронно копие на документ от немска куриерска служба, доставяща стоката на адрес, на който документ е записано името на немският клиент, адреса датата и часа на доставката и е поставен саморъчен подпис на представителя на немското дружество, получил конкретната доставка. Всяка една издадена фактура за ВОД се придружава с гореописания документ, както и от оригинален документ, издаден от българската куриерска служба, чийто услуги дружеството използва. Разплащането във връзка с ВОД се извършва по банков път. Транспорта на стоките е за сметка на доставчика.
Зададени са следните въпроси:
1. При представяне на документи за реално възстановяване на ДДС, тези от тях издадени от българските и от немските служби, могат ли да се разглеждат като достатъчни, относно потвърждение на доставката?
2. Задължително ли е в документа за потвърждение на доставката да присъства ДДС номера на клиента, при условие, че той е виден от данъчната фактура за извършен ВОД, както и заверка на този документ с мокър печат, като следва да се има предвид, че това условие е трудно изпълнимо, при кореспонденция по електронна поща?
3. Необходимо ли е първичният източник на документа за потвърждение на доставка да е задължително клиента, а не както в случая е куриерската служба, която извършва фактическата доставка и необходимо ли е този първичен документ да има легитимен превод на български език?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка на стоки са регламентирани в чл. 45 от ППЗДДС. Съгласно посочената правна норма за доказване на вътреобщностна доставка на стоки, доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. документ за доставката – фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката.
2. документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.
В зависимост от лицето, извършило транспорта, с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ППЗДДС са определени следните документи, доказващи транспортирането на стоките:
а/ транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка – в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките;
б/ транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка – когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че транспортът е извършен от трето лице за Ваша сметка, т.е. за сметка на доставчика.
Предвид гореизложеното, документите, с които следва да удостоверите извършването на вътреобщностна доставка на стоки са фактура за доставката, в която се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката и транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка.
Транспортният документ може да бъде копие от товарителница, ЧМР, авиотоварителница, коносамент или друг международно признат документ, в който доставчикът е посочен като изпращач, документ, издаден от пощенски оператор и др. – в зависимост от способа на изпращане/транспортиране на стоката.
В случай, че доставчикът не е посочен като изпращач, ако транспортът е осъществен чрез спедитор, следва от останалите относими към доставката документи да може да се установи идентичността на транспорта, осъществен чрез спедитора със стоките, предмет на доставката. Такива документи следва да бъдат договорът за спедиция и съответните разплащателни документи към същия. Връзката на превозния документ с доставката, декларирана като ВОД, може да се провери от органа по приходите и чрез насрещна проверка при дружеството на спедитора – за по-детайлна съпоставка на външнотърговския договор.
От транспортните документи, преценявани във взаимна връзка с данъчния документ и другите, относими към доставката търговски документи, следва да може да се направи безспорен извод за доставчика, изпращача /ако е различен от доставчика/, получателя, стоките, предмет на доставката, направлението и маршрута.
Следва да имате предвид, че всички представени писмени доказателства следва да бъдат придружени с точен превод на български език, извършен от заклет преводач /чл. 55, ал. 1 от ДОПК/.
‘