О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
София, 19,07, 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 16.07. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛА ХИТРОВ
ДАРИЯ ПРОДАНОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №535/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „У” А. гр. С., чрез адвокати Н. Н. и И. К. , с вх. №715 от 19.05.2010 год. на Силистренския окръжен съд срещу Определение №220 от 29.04.2010 год. по в.ч.т.д. № 73/2010 год., на Силистренския окръжен съд, ГО с което е потвърдено разпореждане от 12.02.2010 год. по ч.гр.д. №2119/2009 год. на Силистренския районен съд, ГК, с което на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК е върната подадената от настоящия жалбоподател частна жалба срещу Разпореждане № 3724/03.12.2009 год. по гр.д. №2119/2009 год. на Силистренския районен съд,ГК, с което е отхвърлено заявлението му за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.2 ГПК против Р. И. Т. за сумата 6 947.25 лв., представляваща главница по договор за банков кредит, заедно с договорната лихва в размер на 1766.32 лв.. С обжалваното определение Силистренският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че по частната жалба срещу отхвърлителното разпореждане за издаване заповед за незабавно изпълнение се дължи пропорционална държавна такса по чл.18, ал.1, а не по чл.19 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Частният жалбоподател „У” А. гр. С. твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-чл.413, ал.2 ГПК във вр. с чл.19 от Тарифата. Навежда довода, че законодателят е предвидил изричен ред за обжалване на разпореждането, с което се отхвърля заповедта за изпълнение- а именно чрез обжалване с частна жалба. С нормата на чл.19 от Тарифата е фиксиран размера на дължимата държавна такса по частните жалби по граждански дела като родово понятие, в което следва да се включат и делата по заповедното производство.
Като основание за достъп до касация подържа това по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Сочи следните правни въпроси, по които твърди, че е формирана противоречива съдебна практика, а разрешаването им в настоящето производство ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото: 1. „Разпореждането за отказ за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, представлява ли разрешаване на по същество на спора, повдигнат в заповедното производство” и 2/ „Какъв е размерът на държавната такса при обжалване с частна жалба на разпореждане, с което се отказва заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист”- дали следва да се определи по чл.18 или по чл.19 от Тарифата.
Ответникът не вземат становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната касационна жалба не следва да се допуска до касационен контрол.
Не са налице подържаните допълнителни основания за селектиране на частната касационна жалба. С приложените към нея определения не се доказва противоречива съдебна практика по въпроса за дължимата държавна такса. Определение №960 от 29.12.2009 год. по т.д. №700/2009 год. на Старозагорския окръжен съд и определение №158 от 25.03.2009 год. на Видинския окръжен съд са отменителни, поради което не формират окончателна съдебна практика за приложимостта на чл.19 от Тарифата за държавните такси. Определение по в.ч.гр.д. №512/2009 год. на Пазарджишкия окръжен съд частично подлежи на обжалване пред ВКС, а липсват данни да е станало окончателно. По въпроса за дължимата държавна такса за обжалване на разпореждане по чл.413, ал.2 ГПК е налице произнасяне на ВКС в смисъл, че се дължи пропорционална държавна такса по чл.18, ал.1, а не по чл.19 от Тарифата, поради което дори и да е съществувала противоречива съдебна практика, тя е преодоляна/ вж. Определение №741 от 19.12.2009 год. по ч.т.д. №846/2009 год. на ВКС, ІІ Т. О./.
Не е налице и допълнително подържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото частният жалбоподател не само, че не обосновал значимостта на поставените въпроси за развитие на правото, но и правните нормите, на които се позовава, не се нуждаят от изправително тълкуване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №220 от 29.04.2010 год. по в.ч.т.д. № 73/2010 год., на Силистренския окръжен съд, ГО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: