О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 944
[населено място], 05.12.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1856/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано е по касационна жалба на М. Г. Г. от [населено място], [община] като настойник на Х. Ц. Гърков от с.с., чрез адв. И. З. срещу решение №320 от 23.11.2012г., постановено по в.т.д. № 381/2012г. на Варненския апелативен съд, с което е отхвърлен искът му за неимуществени вреди за сумата от 140 000 лв., представляваща разлика между уважения размер от 60 000 лв. и предявения от 200 000 лв., и изцяло – за имуществени вреди в размер на 24 000 лв. Искането е за уважаване на исковете така, като са предявени. Представено е изложение на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Решението на Варненския апелативен съд е обжалвано от ЗК [фирма] – София чрез адв. Л. Барудова, в частта, с което са уважени исковете на М. Г. Г. за неимуществени вреди допълнително със сумата от 14 000 лв. и на Х. Ц. Гърков със сумата от 28 000 лв. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, като твърди, че определените размери за обезщетяване на неимуществените вреди не са съобразени с обществените икономически условия към датата на деликта и в този смисъл се явяват завишени в сравнение с други подобни случаи. Към касационната жалба е представено изложение на касационните основания по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Всяка една от страните е представила писмен отговор на касационната жалба на другата страна с искане да не се допуска въззивното решение до касационно обжалване в обжалваните му части.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационните жалби са подадени от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С решение № 625 от 17.04.2012г., постановено по т.д. № 1779/2010г. Варненският окръжен съд е уважил прекия иск на М. Г. Г. срещу застрахователя на делинквента ЗК “Л. И.”, в лично качество, за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. и го е отхвърлил за разликата до предявения размер от 200 000 лв. Искът по чл.226, ал.1 КЗ за неимуществени вреди на Х. Ц. Гърков , чрез настойника М. Г., е уважен за сумата от 32 000 лв. и отхвърлен до предявения размер от 200 000 лв. С решението са отхвърлени исковете на ищците за имуществени вреди: за първата ищца за сумата от 7500 лв., претендирана като вреда като осигурена издръжка на детето Х. и за сумата от 24 000 лв. за Х., претендирана като пропусната полза за издръжката, която ищецът би получавал от починалия родител за периода от датата на подаване на исковата молба до навършване на 25 годишна възраст при обучение във ВУЗ. Окръжният съд е приел за доказано възражението на ответника за съпричиняване на резултата от починалата Ц. Г. и го е определил на 60%.
Варненският апелативен съд, при съобразяване на т.11 от Постановление №4/1968г. на П., на задължителната за съдилищата съдебна практика по чл.290 ГПК за съобразяване на установените в параграф 27, ал.2 ПЗР на КЗ лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди за всяко събитие, както и при прилагане на изискванията за справедливост като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД, е завишил размера на обезщетението за неимуществени вреди и е намалил процента на съпричиняване на вредоносния резултат от Г. от 60% на 50%. Съдът е определил като справедлив паричен еквивалент на претърпените от М. Г. морални болки и страдания 80 000 лв. и 120 000 лв. за детето Х.. С прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД съдът е определил окончателен размер на обезщетението за търпените болки и страдания от ищците – за М. Г. 40 000 лв. и за детето Х. – 60 000 лв. Така ВАС е завишил размера на обезщетението за първата ищца с 14 000 лв., а за втория с 28 000 лв. Въззивният съд е потвърдил решението на окръжния съд, с което са отхвърлени исковете за имуществени вреди: от първата ищца за сумата от 7500 лв. и за втория за сумата от 24 000 лв.
По касационната жалба на Х. Гърков, чрез настойника М. Г.:
Първият от въпросите доколко съдът при определяне на обезщетението за неимуществените вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка “Гражданска отговорност” е релевантен за спора, по този въпрос се е произнесъл въззивният съд, поради което попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди на детето Х. съдът е съобразил дадените в ППВС № 4/68г. постановки за обстоятелствата които трябва да бъдат съобразени при определяне на справедливо обезщетение за търпените от пострадалия от деликта морални вреди. Едновременно с това съдът е съобразил и създадената с решения по чл.290 ГПК съдебна практика на ВКС, ТК за отчитане на динамиката в икономическата конюнктура на страната, предпоставяща непрекъснато нарастване на нивата на застрахователно покритие и лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди. В този смисъл решението не е в противоречие със задължителната за съдилищата по чл.280, ал.1, т.1 ГПК съдебна практика, създадена с решение № 83 по т.дело № 795/2008г. на ІІ т.о. на ВКС, ТК , на която се позовава касатора като селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Вторият въпрос: доколко и как съдът следва да осигури осъществяване в пълен обем на правата на детето в процеса е аргументиран с твърдението, че въпреки императивното изискване на чл.15, ал.1 от ЗЗД апелативният съд е оставил без уважение искането за изслушване на детето Х. Гърков, навършило 10 г., което би дало пряка и непосредсвена представа на съда какви са били отношенията с майка му и как нейната смърт му е повлияла. Поддържа се също, че по делото не е представен задължителен доклад по чл.15, ал.5 ЗЗД, от конституираната като контролираща страна Д. “Социално подпомагане”.
Под формата на въпрос жалбоподателят изразява несъгласие с определеното от съда обезщетение за търпените от детето морални вреди, поради което не е обуславящ изхода на делото при определяне и присъждане на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди на детето Х.. Действително с определение от 31.08.2013г. Варненският апелативен съд е отказал разпита на детето в съдебно заседание, по съображения, че са събрани по делото доказателства за търпените от него морални страдания. Направена е преценка, че с оглед на техния интезитет явяването му пред съда ще бъде допълнителна травма, която не е в интерес на детето. Отказа на съда по същество за липсата на необходимост да се яви детето за поставяне на въпроси в съдебно заседание, не е обуславящ за правните изводи на съда при уважаване на иска по чл.226, ал.1 КЗ, а в още по – голяма степен липсата на доклад от Д. “Социално подпомагане”. Варненският апелативен съд е обсъдил всички доказателства по делото за търпените от детето болки и страдания. При стеклите си трагични обстоятелства – загуба на близки хора преди смъртта на Ц. Г., и след това нейната смърт, съдът е приел за доказана изключителната привързаност на детето към майката и страданието му от липсата й. Отчетена е висока степен на интензивност на страданията на детето за починалата, изживения силен шок и мъка. Отчетен е продължаващия интензитет на страданията на детето и към настоящия момент, обстоятелството, че мъжът, който роднините считат за баща на детето, е напуснал семейното жилище след смъртта на Г., липсата на заинтересованост за детето, което се отглежда от бабата М. Г.. Съдът е съобразил възрастта на пострадалата, ниската възраст на детето, динамиката в икономическата конюнктура на страната, предпоставяща непрекъснато нарастване на нивата на застрахователно, и свързаните с това нарастване на лимитите за застраховане т.е. всички обстоятелства, които имат отношение към определяне на справедлив размер на обезщетението.
Не само няма въпрос, но в случая няма и допълнителен критерий. Позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не е достатъчно за допускане на въззивното решение в обжалваната му част по този критерий с оглед на дадените в т.4 на ТР №1/2010г. разяснения по тълкуване на законовата разпоредба.
Не представлява въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС формулировката на т.3 на изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК: доколко съдът е следвало да направи разграничение между правото на пенсия и социална помощ. Като допълнителен критерий се сочи решение №158 по т.дело № 157/2011г. на ВКС, ТК, Іт.о., имащо задължителен за съдилищата характер като постановено по чл.290 ГПК. В решението е прието, че при определяне на размера на пропусната полза, каквито се явяват претендираните суми за издръжка на малолетно дете, съдът трябва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат значение при определянето на тази имуществена претенция – за трудовата ангажираност на пострадалия, размера на доходите на родителите, когато имат такива, дали вредите не се компенсират от пенсията която ще бъде отпусната на малолетното дете при смърт на родителя. Апелативната инстанция, като е взел изводите в решението на ВКС, разпоредбата на чл.142 СК и нормативните актове, които имат значение за осигуряване на издръжка на детето – чл.7, ал.2 на Закона за семейните помощи за деца и чл.49, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, е приел, че отпуснатите на детето социални помощи надхвърлят размера на издръжката, чието получаване е осуетено със смъртта на родителя. На детето не е отпусната пенсия, поради отсъствие на законоустановените предпоставки за отпускането й. Поради тази причина съдът не е правил съпоставка между приноса на майката за осигуряване на детето и приспадане на наследствена пенсия по чл.82 КСО.
Съобразяването от въззивния съд с решението на ВКС, ТК не обосновава извод за противоречие на решението със задължителната за съдилищата съдебна практика. Не е налице и допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК доколкото, както се посочи, има съдебна практика за определяне на имуществените вреди, търпени от имащия право на издръжка от пострадал при деликт родител.
По касационната жалба на ЗК [фирма]:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа: “ в настоящия казус съществения правен въпрос от материалното право, по който съдът се е произнесъл е неправилно приложение на чл.52 ЗЗД” при селективните критерии т.1,т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Материалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства / т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. Позоваването на неправилно приложение на чл.52 ЗЗД е довод за неправилност на решението и не обосновава общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/.
Касаторът не обосновава и допълнителните критерии по чл.280, ал.1 ГПК доколкото не се позовава на актове на ВС и ВКС, които имат задължителен за съдилищата характер / т.2 на цитираното ТР/ , представените съдебни актове нямат отбелязване да са влезли в сила, поради което не съставляват съдебна практика, съгласно т.3 на ТР №1/2010г. Няма т.3 на чл.280, ал.1 ГПК доколкото по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД има съдебна практика, вкл. и задължителна за съдилищата. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда.
В заключение, липсват предпоставките на закона за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК в обжалваните части. Разноски не се присъждат на страните защото не са поискани.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 320/23.11.2012г., постановено по в.т. дело № 381 /2012 г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение в обжалваните части.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: