Определение №296 от по търг. дело №255/255 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
№ 296
 
София, 12.05.2009 год.
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и девета година в състав:
 
                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                    ЧЛЕНОВЕ:   РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА        
                                                            МАРИАНА КОСТОВА                  
 
при секретаря                                                        и в присъствието на  прокурора                                                   като изслуша докладваното от съдията  Караколева   т.д. № 255   по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
 
 
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на по касационна жалба на Н. Р. Б. и Е. Д. Б. чрез адвокат Н срещу решение № 222/23.12.2008 г. по в.гр.д. № 463/2008 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, оставящо в сила решение на Варненски окръжен съд /ВОС/, с което касаторите са осъдени да заплатят на “Р” ООД, гр. В. сумата от 9127.21 лв.
Касаторите твърдят, че обжалваното решение е неправилно, а като основание за допускане на касационното обжалване сочат наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответната страна – “Р” ООД оспорва подадената касационна жалба относно нейната допустимост и основателност като излага подробни съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба, поради следните съображения:
ВОС е сезиран с иск по чл.79 ал.1 ЗЗД от “Р” ООД срещу Н. Р. Б. и Е. Д. Б. за обезщетение за забавено изпълнение по договор за продажба на недвижим имот. ВОС е уважил иска за сумата от 9127.21 лв., левова равностойност на 4466.67 евро, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер. По жалба на ответниците ВАС е оставил в сила първоинстанционното решение в уважителната му част. Въззивният съд е приел, че ответниците като купувачи на недвижимия имот от ищцовото дружество са изпълнили със забава задължението си за плащане на част от договорената цена, съобразно условията в договора за продажба, поради което дължат уговореното в договора обезщетение за забава за периода 15.09.2006 г. – 22.11.2006 г.
С ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол /чл.280 ал.1 ГПК/, които основания са различни от основанията за касационно обжалване /чл.281 ГПК/. Законодателят изрично разграничава различни основания за допускане на касационно обжалване /чл.280 ГПК/ и основания за касационно обжалване /чл.281 ГПК/, както и съответни различни процедури за произнасяне по тях – чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване и чл.290 и сл. ГПК за разглеждане на касационната жалба след допускане на касационно обжалване, поради което съдът, прилагайки закона /чл.5 ГПК/, не би могъл да подменя едни основания с други.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите не формулират конкретен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, разрешен от ВАС по делото. Наличието на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК свързват с процесуалноправни въпроси с доводи за обсъждане на доказателства в най-общ аспект. Прилагат две решения на ВКС /№ 189/14.07.2005 г. и № 367/30.05.2006 г./, които са по казуси с различна фактическа и правна обстановка, т.е. няма идентичност между тези казуси и настоящия. При тези данни няма основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Наличието на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК отново се сочи само с бланкетно позоваване на разпоредбата на ГПК, без конкретизиране на съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, най-общо се посочва забава на кредитор, без да се излагат и конкретни доводи, обуславящи наличието на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поддържат се доводи за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, не и за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК. За да е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда, следва да бъде неясна или непълна, което да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Или, развитие на правото, като основание за допускане на разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуването на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона, за да възприемат друго. В случая нито се конкретизира съществения материалноправен въпрос, нито доколкото общо се сочи забава на кредитора, може да се приеме, че нормите, уреждащи забавата по ЗЗД са неясни или непълни. В същото време е налице и последователна съдебна практика по същите. Щом това е така, няма основание да се приеме, че е налице визираната хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и по нея не следва да се допуска касационно обжалване на решението на ВАС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК, касаторите следва да заплатят на ответника по касационната жалба, направените разноски за настоящата инстанция в размер на 150 лв.- адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 222/23.12.2008 г. на Варненски апелативен съд по в.гр.д. № 463/2008 г.
ОСЪЖДА Н. Р. Б. и Е. Д. Б. от гр. В., ул. “. № 26 ет.2 ап.4 да заплатят на “Р” ООД от гр. В., ул. “. № 62 ет.3 ап.10, направените разноски за настоящата инстанция в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top