О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
София, 13.04.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1058 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Б. К. чрез адвокат В, срещу решение от 06.07.2009 г. на Софийски градски съд /СГС/, ГК, въззивно отделение, ІV „Г” състав по гр.д. № 2058/2008 г., с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд /СРС/ от 25.03.2008 г. по искове на настоящия касатор по чл.407 ал.1 ТЗ /отм./ срещу „З” АД.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост.
Ответникът по жалбата – „З” АД оспорва допускането на касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СРС е сезиран с обективно съединени искове по чл.407 ал.1 ТЗ /отм./ от Д. К. срещу „З” АД за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в резултат ня ПТП, виновно причинено от водач, застрахован при ответника. Искът за имуществени вреди частично е уважен от СРС, а искът за неимуществени вреди /предявен за 4000 лв./ е отхвърлен, с оглед доброволното изплащане от ответника на 3000 лв. обезщетение на ищеца и определяне на дължимо обезщетение в рамките на този размер от съда. Решението на СРС е оставено в сила от СГС. СГС е приел, че се дължи обезщетение на имуществени вреди в размер на заплатената потребителска такса от ищеца и неимуществени вреди в размер на 3000 лв., колкото застрахователят доброволно е изплатил на ищеца. Отхвърлен е искът за пропуснати ползи с оглед приложимия в случая закон – чл.80 ЗЗ /отм./ вр. чл.9 т.3 от Наредба № 18/10.11.2004 г. за задължително застраховане.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира конкретни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а визира общо крайния, неприемлив за него резултат. Излага доводи, касаещи отхвърлителната част на въззивното решение по исковете му за имуществени и неимуществмени вреди. Тези доводи са относими към неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК и могат да бъдат обсъждани след допускане на касационно обжалване, но не са основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито могат да се обсъждат на този етап. Това е така защото законодателят визира различни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 и за обжалване по чл.281 ГПК след допускане и различен ред за произнасяне по тях – чл288 ГПК и чл.293 ГПК. Независимо от липсата на конкретизиран въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, следва да се посочи, че касаторът не мотивира и наличие на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, а само бланкетно се позовава на на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, без да излага доводи и съображения.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.07.2009 г. на Софийски градски съд, ГК, въззивно отделение, ІV „Г” състав по гр.д. № 2058/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.