Изх. № ………………..
До
Относно:Здравно осигуряване на чуждестранно физическо лице, гражданин на държава членка на ЕС
По силата на чл. 33, ал. 1, т. 6 на Закона за здравното осигуряване, лицата, извън посочените в т. 1 – 5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса. Основанието за прилагане на цитираната разпоредба спрямо неработещия член на семейството и децата е осъществяването на фактическия състав начл. 13, ал. 2, б. „е” от Регламент (ЕИО) 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на общността.
Съгласно чл. 13, ал. 2, б. „е” от регламента, ако едно лице е било подчинено на законодателството на държава-членка и това законодателство престане да бъде приложимо за него, без да е станало приложимо законодателство на друга държава-членка в съответствие справилата за приложимото законодателство на Регламент № 1408/71, то е подчинено на законодателството на държавата на пребиваване съгласно разпоредбите на това законодателство.
Терминът “пребиваване” се дефинира само като “обичайно пребиваване” съгласно член 1, б. „ з” на Регламент №1408/71. Съдът на Европейските общности е постановил, че дадено наето лице се счита за пребиваващо там, където се намира неговият обичаен център на интерес. От изложената в писмото фактическа обстановка и предвид намеренията и целта на установяването, може да се направи извода, че членовете на семействотопопадат в обхвата на чл. 13, ал. 2, б. „е”.
Предвид гореизложеното, ако лице, което не е осигурено за един или повече социални рискове, обхванати от клоновете на схема за социална сигурност на наети или самостоятелно заети лица в друга държава членка и пребивава на територията на Република България,спрямо него ще е приложимо българското законодателство. Съгласно Закона за здравното осигуряване, неработещите членове на семейството не черпят производни здравноосигурителни праваот работещия член на семейството, тъй като правото на здравно осигуряване е лично.
Следователно залицата до 18 – годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно – до завършване на средното образование здравноосигурителните вноски са за сметка на републиканския бюджет.
Лицата, които не подлежат на осигуряване по чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗЗО, се осигуряват върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноските се внасят по банковите сметки на компетентната Териториална дирекция на НАП до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят .
Съгласно чл. 8, т. 2 на ЗБДОО за 2007г. минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица – 220 лв., а размерът на вноската е 6%по силата на чл. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007г.
За осъществяване на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски, лицата, които не притежават единен граждански номер или личен номер на чужденец, могат да получат служебен номер от регистъра на задължените лица на НАП. Той се издава от компетентната териториална дирекция на НАП след подадено искане от задълженото лице. Критерият за издаване на служебен номер и вписване в регистъра е дали лицето е носител на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Без значение е неговия статус на пребиваване и възраст.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
КРАСИМИР СТЕФАНОВ
‘