О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
София, 27.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 23.07.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 316/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
А. за с. к. гр. С. обжалва решение № 97/20.06.2008 год. по т. дело № 517/2008 год. на Софийския апелативен съд, в частта с която се отхвърлят предявените от нея искове против “П” О. гр. П. и “Ц” – А. , за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението за представяне на отчет за извършени инвестиции до 15.04.2002 год. в размер на 29 665,55 щ.д., мораторна лихва върху тази сума в размер на 1500,93 долара, неустойка за неизпълнение на задължението за представяне на отчет за трудова заетост до 15.04.2002 год. в размер на 10 000,00 щ.д., мораторна лихва върху тази сума в размер на 505,97 долара, както и в частта за разликата между присъдената мораторна лихва от 14 808,34 долара до предявения размер от 15 009,87 лв., претендирана като обезщетение за забава върху главницата от 296 655,50 долара.
Касаторът поддържа оплаквания за нарушение н материалния закон и необоснованост и прави искане за отменяване на въззивното решение и вместо него да се постанови друго с което исковете се уважат в пълния им предявен размер.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК. В подкрепа на твърдението за наличие на основания по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК се прилагат копия от решение № 788/15.12.2005 год. по гр. д. № 513/2004 год. на ВКС ІІ гр. о., решение № 98/04.04.2000 год. по гр. д. № 1083/1999 год. на ВКС ІІІ гр. о., решение № 253/01.04.2004 год. по т. д. № 884/2003 год. на ВКС ІІ т. о., решение № 288/20.04.1993 год. по гр. д. № 953/1992 год. на ВС І гр. о., решение № 412 от 1993 год. по гр. д. № 1727/1992 год. на ВС ІІ гр. о., решение № 807/05.05.1997 год. по гр. д. № 1516/1996 год. на ВКС V гр. о., и решение № 1244/06.10.1999 год. по гр. д. № 490/1999 год. на ВКС ІІ т. о.
Доводите на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване са, че решаващият съд се е произнесъл по материалноправен въпрос касаещ отговорността на ответниците за неизпълнението на договорни задължения, но не е тълкувал договорните клаузи съгласно действителната воля на страните и на практика не е приложил чл. 20 от ЗЗД, а преценката била в насока да се ограничи максимално отговорността на неизправната страна по договора.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу решение № 84/05.10.2007 год. по гр. д. № 1040/2004 год. на Пернишкия окръжен съд, постановено по реда на чл. 193 ГПК /отм./, с което е отхвърлена молбата на А. за с. к. гр. С. за допълване на решение № 67а/08.07.2005 год. по гр. д. № 835/2003 год. по описа на същия съд.
Въззивният съд е приел, че решението на Пернишкия окръжен съд постановено по реда на чл. 193 ГПК /отм./ е неправилно, тъй като с първоначалното решение е имало произнасяне но само по иска за заплащане на неустойка от 692850,00 лв., претендирана за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2001 год. по приватизационен договор и за заплащане на мораторна лихва върху тази сума в размер на 39524,79 лв.
След отмяна на решение № 84/05.10.2007 год. по гр. д. № 1040/2004 год. на Пернишкия окръжен съд, постановено по реда на чл. 193 ГПК /отм./, въззивният съд е постановил друго, с което уважава исковете на АСК за заплащане на неустойка за неизпълнени инвестиции за 2001год. в размер на 296 655,50 долара и за заплащане на мораторна лихва върху тази сума в размер на 14 808,34 долара – този иск до предявения му размер от 15 009,87 долара, както и исковете за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението за представяне на отчет за извършени инвестиции до 15.04.2002 год. в размер на 29 665,55 щ.д., за мораторна лихва върху тази сума в размер на 1500,93 долара, за неустойка за неизпълнение на задължението за представяне на отчет за трудова заетост до 15.04.2002 год. в размер на 10 000,00 щ.д., и за мораторна лихва върху тази сума в размер на 505,97 долара, са отхвърлени.
За да отхвърли исковете за неустойка за сумите 29 665,55 щ. д. и 10 000,00 щ. д. и за за мораторни лихви върху тези суми съответно за 1 500,93 долара и 505,97 долара, въззивният съд приема, че тези искове се основават на договореност в чл. 41.3 и чл. 41.4 на приватизационния договор от 18.03.1999 год. за продажба на акции от капитала на търговско дружество “П” ЕАД гр. П., но тези клаузи за неустойки в размер на 5% са за забавено изпълнение, докато в процесния случай е налице пълно неизпълнение на задълженията за инвестиции и по програмата за трудова заетост за което се дължат неустойки съгласно чл. 41.1. и чл. 41.2 от договора. Двете хипотези за задължения са неустойка не могат да намерят комулативно приложение, тъй като пълното неизпълнение поглъща забавата счита съдът, а такава е била и волята на сраните при подписване на договора.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Материалноправният въпрос по който се е произнесъл съдът, е за неизпълнението на задълженията от страна на ответниците за представяне на отчети за изпълнението на програми за инвестиции и за трудова заетост, и за отговорността съгласно приватизационния договор, при доказано пълно неизпълнението на самите задължения за инвестиране и за трудова заетост, но ВКС ІІ т. о. счита, че не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК, поради следното:
Въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС.
С решение № 788/15.12.2005 год. по гр. д. № 513/2004 год. на ВКС ІІ гр. о., решение № 98/04.04.2000 год. по гр. д. № 1083/1999 год. на ВКС ІІІ гр. о., решение № 253/01.04.2004 год. по т. д. № 884/2003 год. на ВКС ІІ т. о., решение № 288/20.04.1993 год. по гр. д. № 953/1992 год. на ВС І гр. о., решение № 412 от 1993 год. по гр. д. № 1727/1992 год. на ВС ІІ гр. о., решение № 807/05.05.1997 год. по гр. д. № 1516/1996 год. на ВКС V гр. о., и решение № 1244/06.10.1999 год. по гр. д. № 490/1999 год. на ВКС ІІ т. о., са разгледани спорове основаващи се на различни основания които са изведени от фактите по делата, като общото в тях е приетото, че при разрешаване на спорните отношения трябва да се търси действителната обща воля на страните при сключване на една сделка.
Доводът на касатора, че въззивният съд не е тълкувал правилно договорните клаузи съгласно действителната воля на страните и на практика не е приложил чл. 20 от ЗЗД, а преценката била в насока да се ограничи максимално отговорността на неизправната страна по договора, е по същество оплакване за неправилност на решението, което е основание по чл. 281 ГПК, но не и за приложно поле на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 97/20.06.2008 год. по т. дело № 517/2008 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :