О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
София.22.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 20.07.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 401/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 433/19.01.2009 год. по гр. д. № 294/2008 год. Пловдивският апелативен съд е отменил изцяло решението от 07.01.2008 год. по гр. д. № 75/2007 год. на Хасковския окръжен съд, и вместо него е постановил друго, с което е осъдил “Х” Е. гр. Х. да заплати на “Х” О. гр. С. сумата от 101 000,00 лв., по частично предявен иск от общ размер на 410 149,63 лв., представляваща възнаграждение по договор за търговско посредничество № 01/11.01.2006 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.04.2007 год. до окончателното й плащане, както и да му заплати 8 760,00 лева съдебни разноски.
С оплаквания за процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, решението на Пловдивския апелативен съд е обжалвано от “Х” Е. гр. Х..
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК се прилагат копия от решение № 528/10.05.1994 год. на ВС V гр. о., решение № 169/28.04.98 год. по гр. д. № 402/97 год. на ВС V гр. о., решение № 72/05.04.2004 год. по гр. д. № 2645/02 год. на ВКС ІV гр. о., решение № 1556/28.02.84 год. по гр. д. № 977/84 год. на ВС ІV гр. о., решение № 216/29.05.89 год. по гр. д. № 156/89 год. на ВС ІV гр. о, и решение № 56/10.12.2001 год. по ВАД № 56/2001 год.
По чл. 280 ал. І т. 2 като основание за допускане на касационно обжалване се сочат отмененото решение от 07.01.2008 год. по гр. д. № 75/2007 год. на Хасковския окръжен съд и решение № 433/19.01.2009 год. по гр. д. № 294/2008 год. Пловдивският апелативен съд, предмет на настоящата касационна жалба, тъй като те се различавали коренно едно от друго.
За приложно поле на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК се сочи Директива 86/653/ ЕИО на Съвета от 18.12.1986 год. относно координиране на правото на държавите-членки свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители.
Ответникът по касация – “Х” О. гр. С. е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК с който заявява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество се поддържа че решението е правилно.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е обсъдил всички релевирани по делото доказателства – писмени и гласни, закл. на ССЕ, доводите и възраженията на страните и е приел, че частично предявеният иск е основателен и затова е уважил същия.становено е, че на 11.01.2006 год. страните са сключили договор за посредническа дейност и във връзка с изпълнението му от страна на ищеца, ответникът е сключил на 30.01.2006 год. договор за доставка на машини с “К” гр. Л., Украйна. На ищеца на три пъти било платено възнаграждание за посредническата дейност в общ размер на 50 000,00 лв., а съгласно договореността то трябвало да бъде /чл. 2/ в размер на 25% от стойността на договора между ответника и третото лице, като ответникът трябвало да плати на ищеца в срок от 10 дни от получаване на сумата от чуждестранния купувач. Тази стойност била в размер на 1 016 963,00 евро, равни на 1 983 136,00 лв., която е получена от ответника и съответно осчетоводена в неговото счетоводство. 25% от тази сума е равна на 460 149,62 лв., а като остатък за плащане е приета сумата от 410 149,62 год., предвид авансово платените 50 000,00 лв. Въпреки, че на 26.08.2006 год. страните са подписали допълнение към договора за посредническа дейност, съгласно което ответникът следвало да плати до 15.09.2006 год., плащане не е извършено.
С оглед на горната безспорно установена фактическа обстановка, Пловдивският апелативен съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на ответника до размера на предявения частичен иск.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Материалноправният въпрос по който се е произнесъл съдът е този за дължимото възнаграждение за извършената посредническа дейност във връзка с договорно поетото задължение, но само това не е достатъчно за да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК.
Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие, а и касаторът не излага съображения в какво се състои противоречието, с представеното решение № 528/10.05.1994 год. на ВС V гр. о., с което се разглежда въпрос относно посредническа дейност, но то е постановено по конкретен споро и съобразно събраните по делото доказателства.
С решение № 169/28.04.98 год. по гр. д. № 402/97 год. на ВС V гр. о. се разглежда въпрос свързан с дистрибуторска дейност, но то е неотносимо към спора по който е постановено настоящото въззивно решение.
Решение № 56/10.12.2001 год. по ВАД № 56/2001 год. не се обсъжда тъй като не е постановено по гражданско дело и не може да служи като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І ГПК.
Решение № 72/05.04.2004 год. по гр. д. № 2645/02 год. на ВКС ІV гр. о., решение № 1556/28.02.84 год. по гр. д. № 977/84 год. на ВС ІV гр. о. и решение № 216/29.05.89 год. по гр. д. № 156/89 год. на ВС ІV гр. о, също са неотносими към спора – с тях се разглеждат въпроси касаещи материалната доказателствена сила на частния писмен документ, когато удостоверява изгодни, или неизгодни, за издателя факти, както и за възможността да се оспорва в съдебно производство акта за ПТП съставен от органи на МВР.
Няма основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280 ал. І т. 2 ГПК.
Отмененото решение от 07.01.2008 год. по гр. д. № 75/2007 год. на Хасковския окръжен съд и решение № 433/19.01.2009 год. по гр. д. № 294/2008 год. Пловдивският апелативен съд, предмет на настоящата касационна жалба, макар и да са различни, не означават, че въпросът е “решаван противоречиво от съдилищата” – законът има предвид разрешаване на спорни въпроси, но с влезли в сила съдебни решения, а посочените не са такива защото не формират СПН.
Няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по реда на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Директива 86/653/ ЕИО на Съвета от от 18.12.1986 год. относно координиране на правото на държавите-членки свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители, не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 3 ГПК, тъй като с нея /вж чл. 1 от директивата/ се определят мерки за хармонизация които да се прилагат по отношение на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, регулиращи отношенията между търговските представители и техните принципали, а в националното ни законодателство и по конкретно в ТЗ /Глава VІ, чл. 21-52 ТЗ/ този въпрос е детайлно уреден – посочени са подробно правомощията и отношенията на търговеца с търговския управител /прокурист/, с търговския пълномощник, с търговския представител, както и с търговския посредник, а тази уредба не противоречи на цитираната по-горе Директива 86/653/ ЕИО на Съвета от от 18.12.1986 год..
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 433/19.01.2009 год. по гр. д. № 294/2008 год. Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :