.№М-94-С-562
Дата:22.11.2013 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 1;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 6;
ЗЗО, чл. 33, ал. 2;
ЗЗО, чл. 40а;
Регламент № 883/2004, чл. 13(1);
Регламент № 883/2004, чл. 13(5);
Регламент № 883/2004, чл. 16.
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № …………….. по описа нана(НАП), изразявам следното становище:
Съгласно изложената в запитването фактическа обстановка през последните две години физическо лице няма доходи от източник в РБългария и е изключено от системата на здравно осигуряване поради напускане на страната от 2011 г. През този период работи по трудов договор във Великобритания за британски работодател, за който ще продължи да работи и в бъдеще. Към настоящият момент лицето започва работа по трудово правоотношение за български работодател .
С оглед на така изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Необходимо ли е лицето да подаде заявление за завръщане в страната, при условие, че ще пребивава по-малко от 183 дни в календарната година?
2.В случай, че следва да се подава заявление за завръщане по чл. 40а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), то може ли да бъде подадено в дирекция на НАП, различна от постоянния адрес на лицето или от упълномощено лице?
3.В случай, че представи формуляр А1 от Великобритания, следва ли българския работодател да внася задължителни осигурителни вноски?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, изразяваме следното становище:
Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)е регламентиран в чл. 33 от ЗЗО.
На основание чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава. От 1 януари 2007 г. Република България се присъедини към Европейския съюз и от тази дата се прилагат регламенти в областта на координацията на системите за социална сигурност. В тази връзка, в сила от 01.01.2007 г., в ЗЗО са направени допълнения, с които в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, съответно изключени са лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава–членка (чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Съгласно този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава–членка.
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Дял II от Регламент 883/2004 (прилага се от 01.05.2010 г.). Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата-членка, в която следва да се внасят задължителните осигурителни вноски за съответното лице. Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си.
В Дял II от Регламент 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави-членки.
За да се приложат правилата при определяне на приложимото законодателство по отношение на лицата, осъществяващи дейност в две или повече държави–членки, преди всичко е необходимо да се дефинира дали са наети или самостоятелно заети за труда, полаган на територията на съответните държави.
За целите на държавното обществено и задължителното здравно осигуряване лицата, работещи по трудов договор, са наети лица при определяне на приложимото законодателство съгласно европейските регламенти.
В конкретната хипотеза, при условие, че е налице трудов договор в България и едновременно с това се извършва дейност по трудов договор като заето лице на територията на друга държава-членка, то е приложима разпоредбата на чл. 13(1) от Регламент № 883/2004. Разпоредбата е променена с Регламент (ЕС) № 465/2012, в сила от 28.06.2012 г. Съгласно тази разпоредба, лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави-членки, е подчинено:
а) на законодателството на държавата-членка на пребиваване, ако то осъществява значителна част от дейността си в тази държава-членка; или
б) ако не осъществява значителна част от дейността си в държавата-членка на пребиваване:
i) на законодателството на държавата-членка, в която се намира седалището или мястото на дейност на предприятието или работодателя, ако лицето е наето от едно предприятие или работодател; или
ii) на законодателството на държавата-членка, в която се намира седалището или мястото на дейност на предприятията или работодателите, ако лицето е наето от две или повече предприятия или работодатели, чието седалище или място на дейност се намира само в една държава-членка; или
iii) на законодателството на държавата-членка, в която се намира седалището или мястото на дейност на предприятието или работодателя, различна от държавата-членка на пребиваване, ако лицето е наето от две или повече предприятия или работодатели, чието седалище или място на дейност се намира в две държави-членки, една от които е държавата-членка на пребиваване; или
iv) на законодателството на държавата-членка на пребиваване, ако лицето е наето от две или повече предприятия или работодатели, на поне двама от които седалището или мястото на дейност се намира в други държави-членки, различни от държавата-членка на пребиваване.
Дефиниция на понятието „пребиваване” за целите на прилагане на Регламент № 883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него. „Пребиваване“ е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 са посочени в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 16 от Регламент 987/2009, във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване.
Институцията на държавата-членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент 883/2004 и чл. 14 от Регламент 987/2009.
За целите на законодателството, което е определено като приложимо лицата, обичайно осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети на територията на две или повече държави–членки, се разглеждат като упражняващи цялата си трудова дейност и получаващи всичките си доходи в държавата–членка, чието законодателство е определено като приложимо (основание чл. 13(5) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Следователно, ако на основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 спрямо Вас бъде определено като приложимо английското законодателство и бъде издаден формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност) от компетентната институция на Великобритания, то за цялата Ви трудова дейност на територията и на двете държави-членки ще се прилага английското законодателство и задължителните осигурителни вноски за Вас от дейността Ви в България ще са дължими във Великобритания, съгласно нейното законодателство.
Работодателите са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава–членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава членка (основание чл. 21(1) от Регламент № 987/2009).
Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава–членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
Следва да имате предвид, че координационните регламенти не предвиждат възможност за избор от страна на работодателя или служителя в коя държава да бъдат внасяни задължителните осигурителни вноски. Същите са дължими в държавата, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице по правилата на Дял II от Регламент №883/2004.
Относно въпросите, свързани с прилагане разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО, изразяваме следното становище:
След 1 януари 2007 г. разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО, не се прилага по отношение на периоди, за които, съгласно европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, се прилага законодателството на другата държава-членка на ЕС, държава от ЕИП или Конфедерация Швейцария.
Ако спрямо лицето, през периода на трудова заетост в другата държава-членка, е приложимо законодателството на съответната държава, за този период то ще бъде освободено от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК по силата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО.
В тази хипотеза за лицата не е приложимо българското законодателство за социална сигурност. Следователно не е приложима и разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО.
За да удостовери този факт пред Националната агенция за приходите, лицето представя формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност. Въз основа на информацията в документа, месеците без данни за здравно осигуряване следва да бъдат покрити и да бъде коригиран здравноосигурителния му статус.
ЗАМ.
/СТ. МАРКОВ/