Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
гр. София, 10.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
при участието на секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2609 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – чл.293 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Ц. К. М., чрез адвокат Л. Я., подадена срещу решение № 63 от 7.03.2018 г., постановено по гр. дело № 7/2018 г. на Окръжен съд – Враца. С обжалваното решение е потвърдено решение № 695 от 25.10.2017 г. по гр. дело № 1379/2017 г. на Районен съд – Враца, с което е уважен предявеният от Е. К. Л. срещу Ц. К. М., Р. Г. М., Н. И. С., Ц. И. Ц. и Г. И. Ц. иск по чл.108 ЗС за установяване собствеността и предаване владението върху УПИ … от кв….по плана на [населено място], [община], с площ от 1 850 кв.м, ведно с три паянтови жилищни сгради с площ, съответно, от 30 кв.м, 32 кв.м и 63 кв.м, както и селскостопански постройки и други подобрения в него, и е отхвърлен насрещният установителен иск за признаване правото на собственост на Ц. М. върху 1/7 идеална част от същия имот.
В касационната жалба Ц. К. М. поддържа, че изводът на съда за изтекла придобивна давност в полза на ищцата и нейните праводатели противоречи на данните по делото. Заявява, че от събраните доказателства не се установява осъществявано владение върху имота от Е. Л. (лично или чрез друго лице), както и доказателства, че майката на страните П. К. е упражнявала фактическа власт, изключваща владението на останалите съсобственици, и че е демонстрирала воля, че владее като собственик, изключващ собствеността на четири от шестте си деца. Сочи, че по делото е установено, че около датата на снабдяване с нотариалния акт по обстоятелствена проверка в имота е живеел именно той (жалбоподателят Ц. М.). Оспорва изводите на съда, че не са опровергани констатациите на нотариалния акт за собственост по обстоятелствена проверка, като твърди, че е установено, че имотът е бил наследствен и затова с двете сделки от 2009 г. на ищцата са били прехвърлени само тези права, които праводателите й са притежавали. Моли ВКС да постанови решение, с което да отхвърли иска на Е. Л. и да уважи неговия насрещен иск. Ответникът в производството Е. К. Л. оспорва жалбата. Счита въззивното решение за законосъобразно, правилно и съобразено с ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. дело № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че предмет на касационната жалба е не цялото въззивно решение, а частта му, в която искът по чл.108 ЗС е уважен по отношение на Ц. К. М. и е отхвърлен насрещният иск на последния. Ето защо по отношение на останалите ответници по исковата молба, от които няма подадена жалба, решението е влязло в законна сила.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, е допуснал касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Какви обстоятелства трябва да бъдат изследвани от съда при оспорване на констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност (давност и наследство).
Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290 ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от Е. К. Л. срещу Ц. К. М., Р. Г. М., Н. И. С., Ц. И. Ц. и Г. И. Ц. иск с правно основание чл.108 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот № … в УПИ .., кв…. по плана на [населено място], с площ на поземления имот от 1 760 кв.м, а на УПИ … – 1 850 кв.м, ведно с намиращите се в поземления имот паянтова жилищна сграда от 30 кв.м, паянтова жилищна сграда от 32 кв.м, паянтова жилищна сграда от 63 кв.м, както и селскостопански постройки и други подобрения, както и за осъждането на ответниците да й предадат владението върху имота. В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на имота въз основа на наследство и давностно владение, като Е. Л. се легитимира с нотариален акт № …, том …, рег.№ …, дело № 312/2009 г., нотариален акт № …, том …, рег.№…, дело № …/2009 г. и нотариален акт № …, том …, рег.№ …, дело № …/2009 г. Поддържа, че до 2008 г. в имота живеела нейната майка П. П. К., като приживе тя, ищцата и братът на последната М. М. се снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Придобитите от този акт права майката на ищцата и брат й М. М. последователно прехвърлили на ищцата, при което последната станала изключителен собственик на имота. Недоволен от това останал ответникът Ц. М., който от 2009 г. започнал да заключва имота и да не допуска ищцата до него. Постепенно в имота се нанесли и останалите ответници, които въпреки противопоставянето на Е. Л. и въпреки че нямат основание да го обитават, не я допускат в него.
С отговора на исковата молба ответниците са оспорили иска. Същите твърдят, че процесният имот е бил собственост на общия наследодател на ищцата и Ц. М. – К. М. К., като след смъртта на последния на 5.06.2002 г. бил наследен от преживялата му съпруга и децата му при права по 1/7 ид.ч. за всеки. Ц. К. М. оспорва нотариален акт № …, том …, рег.№ …, дело № …/2009 г. в частта на признатите с него права. Поддържа, че по силата на наследяването П. К. е разполагала само с 1/7 ид.ч., с която е имала право да се разпорежда, съответно 8/14 ид.ч., ако се приеме, че имотът е бил в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) между нея и К. К.. С права от 1/7 ид.ч., съответно 1/14 ид.ч., ако имотът е бил в режим на СИО, е разполагал и прехвърлителят М. М., поради което, в резултат на собствения си дял от наследството на К. К. и придобиването на правата на П. К. и М. М., ищцата се явява собственик единствено на 3/14 ид.ч. от имота, съответно на 10/14 ид.ч., ако последният е бил СИО. С отговора на исковата молба се прави и възражение за нищожност на договора, обективиран в нотариален акт № …, том …, рег.№ …, дело №…/2009 г., като се твърди, че пълномощно № … от 19.11.2009 г., чрез което е бил сключен договорът, не е било подписано от прехвърлителката П. К., тъй като същата е с призната от ТЕЛК 100% практическа слепота на двете очи. По отношение владението на имота се поддържа, че то се упражнява от ответника Ц. К. М., който живее в него от 1953 г. Твърди се също, че считано от 1998 г. ищцата не живее в имота и не идва в него.
Ц. К. М. е предявил насрещен иск срещу Е. К. Л.. В насрещната искова молба Ц. М. твърди, че по силата на наследство от К. М. К. е собственик на 1/7 ид.ч. от процесния поземлен имот, ведно с находящите се в него сгради. Сочи, че тъй като наследодателят К. К. не е извършил завещателни разпореждания, то неговите низходящи и преживялата му съпруга са получили равен дял от наследството. Иска да се признае за установено по отношение на Е. К. Л., че е собственик на 1/7 ид.ч. от имота.
Ответницата по насрещния иск е депозирала писмен отговор, че оспорва иска. Освен изложените в първоначалната искова молба доводи, че е придобила собствеността върху целия имот първоначално по наследство и давност, а в последствие и по силата на разпоредителни сделки, Л. поддържа, че е продължила да владее имота и за периода 2009-2017 г., като в тази връзка се позовава на изтекла в нейна полза кратка придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС. Твърди също, че общият наследодател К. К. е притежавал имота заедно с П. К. в режим на СИО, прекратена със смъртта му през 2002 г. Излага доводи, че съгл. §4 от ПЗР на СК от 1985 г. правилата на същия кодекс относно имуществените отношения между съпрузите, и по-конкретно чл.27, се прилагат и за наличните имущества, придобити преди влизането му в сила, поради което следва да се приеме, че процесният имот е бил СИО. Сочи, че на това основание П. К. изначално е била собственик на 1/2 ид.ч. от имота, а след смъртта на съпруга си е придобила по наследство още 1/6 ид.ч. С така придобитите от нея общо 4/6 ид.ч. тя се е разпоредила с договора, обективиран в нот. акт № …/2009 г.
Въззивният съд е посочил в решението си, че както ищцата, така и праводателите й по договора за покупко-продажба и по договора за прехвърляне срещу издръжка и гледане, първоначално са придобили в условията на съсобственост имота на основание наследство и давностно владение. Правото им на собственост е признато по реда на чл.587 ГПК с нот. акт №…, том …, peг.№ …, дело № …/2009 г. на нотариус Сн. П., като този нотариален акт притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, задължавайки ги да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. Приел е, че доказателствената сила на нотариалното удостоверяване може да бъде оборена, единствено ако в условията на пълно обратно доказване от ответниците по ревандикационния иск бъде доказана неверността на удостоверяването. Това, съгласно възприетото в ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. дело № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, означава, че за да отпадне легитимиращото действие на акта, е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.
Съдът е посочил, че в случая, съобразно направените с отговора на ответниците възражения, обратното доказване е свързано с необходимостта да се докаже, че към датата на съставяне на нот. акт № 195/2009 г. титулярите по същия акт не са придобили по давност наследствените части от имота, притежавани от останалите наследници. Изложил е, че доколкото става дума за придобиване по давност на чужди наследствени части, придобивната давност е десетгодишна, поради което обратното доказване следва да касае владелческите действия и намерения на титулярите по акта в периода 1999 г. – 2009 г. В тази връзка съдът е визирал, че тъй като правото на собственост по цитирания нотариален акт е признато и въз основа на наследство, ответниците по иска по чл.108 ЗС, които отричат удостовереното право, следва да докажат и това какви са били наследствените права, притежавани от П. К., Е. Л. и М. М. към датата на съставяне на акта.
Въззивният съд е направил извод, че ответниците по предявения ревандикационен иск не са оборили успешно верността на извършеното нотариално удостоверяване. Приел е за недоказани наследствените права на титулярите по нот. акт № …/2009 г., като е посочил, че по делото липсват категорични доказателства дали имотът е бил индивидуална собственост на общия наследодател на ищцата и на ответника Ц. М. – К. М. К., или е бил в режим на съпружеска имуществена общност между К. К. и съпругата му П. П. К.. Ето защо Окръжен съд – Враца е счел за недоказано оспорването на ответниците, свързано с наследствените права, с които титулярите по нот. акт №…, том …, peг.№ …, дело № …/2009 г. са разполагали. За недоказано съдът е приел и направеното оспорване на придобитите по давност права, удостоверени с констативния нотариален акт, като е посочил, че от страна на ответниците не са били ангажирани доказателства, които да опровергават констатациите на нотариуса за упражнявано от П. К., Е. Л. и М. М. непрекъснато владение в продължение на 10 години. В тази връзка е счел събраните гласни доказателства за противоречиви по въпроса от кога Ц. М. живее в имота, живял ли е изобщо в имота в периода 1999 г.-2009 г. и демонстрирал ли е, че го владее като свой, за да може да се приеме, че владението на ищцата и праводателите й е било отблъсквано.
При тези съображения и изхождайки от постановките на ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. дело № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, съдът е заключил, че ответниците не са доказали несъществуването на признатото с констативния нотариален акт право на собственост, при което неоснователно се явява и свързаното възражение за липса на вещнопрехвърлителен ефект на договорите, за които са съставени нот. акт № …/2009 г. и нот. акт № …/2009 г.
За недоказано въззивният съд е намерил и направеното от ответниците възражение за нищожност на обективирания в нот. акт № …./2009 г. договор. Посочил е, че възражението се основава на твърдения, че поради пълна слепота прехвърлителката по този договор П. К. не е подписала пълномощното, с което договорът е бил сключен. Съдът е направил извод, че слепотата не е пречка за участие на лицето в нотариални производства, вкл. и за упълномощаване за сключване на нотариални сделки, като в тези случаи, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1, във вр. с чл.579, ал.2 ГПК, вместо подпис, сляпото лице полага отпечатък от десния си палец. Посочил е, че предвид обстоятелството, че в случая нотариалното дело е било унищожено ведно с пълномощното, твърденията на ответниците, че посоченият ред за упълномощаване не е бил спазен, са останали недоказани.
Въз основа на така изложеното, Окръжен съд – Враца е намерил, че доказателствената сила на нотариалните актове, с които ищцата се легитимира като изключителен собственик на процесния имот, следва да бъде зачетена и правото й на собственост да се признае за установено. Тези нейни права изключват правата на ищеца по насрещния иск, поради което последният е неоснователен.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира следното:
Нотариалният акт за собственост по наследство и давност (давност и наследство) се издава в две основни хипотези – когато изтичането на давността предхожда смъртта на наследодателя и когато настъпва след неговата смърт. В първия случай наследодателят е станал собственик по аргумент на ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, но на ефекта на придобивната давност се позовават неговите наследници. По правило в този случай всички наследници трябва да фигурират в нотариалния акт, освен ако някои от тях не са завладели идеалните части на другите и е изтекъл нов десетгодишен срок от смъртта на наследодателя. Когато давността е започнала да тече приживе на наследодателя, но е изтекла след неговата смърт, също са възможни различни хипотези и в зависимост от тях се преценява кой е придобил собствеността – всички наследници или само някои от тях, ако приживе е имало предаване на владението върху имота от наследодателя само на тези наследници или ако след неговата смърт част от наследниците са установили самостоятелно владение със съгласие на останалите или са завладели идеалните им части. Затова при спор за собственост, когато се оспорва легитимиращият ефект на констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност (давност и наследство), съдът следва да съобрази множество обстоятелства: началото на давностния срок, вида на владението – добросъвестно или недобросъвестно, кога настъпва ефектът на придобивната давност според ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, дали давността е изтекла приживе на наследодателя или след неговата смърт, дали приживе наследодателят е предал владението на някои наследници или не, дали след смъртта на наследодателя някои от наследниците са установили самостоятелно владение върху целия имот със съгласие на останалите или са отблъснали тяхното владение – ТР № 1/6.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, дали наследодателят е упражнявал фактическата власт в съвладение с някои от наследниците си и дали имотът е придобит от него в условията на съпружеска имуществена общност.
По основателността на касационната жалба и с оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира следното:
Решението в обжалваната част е валидно и процесуално допустимо, но по същество е неправилно.
Между страните не се спори и се установява от приетите по делото удостоверение за наследници № 255/16.11.2015 г. и удостоверение за наследници № 256/16.11.2015 г. на кметство – [населено място], че Е. К. Л. и Ц. К. М. са брат и сестра – деца и законни наследници на К. М. К., починал на 5.06.2002 г., и на П. П. К., починала на 20.02.2010 г.
Видно от акт № 11/18.06.1933 г., К. М. К. и П. П. К. са сключили граждански брак на 18.06.1933 г.
След смъртта си К. К. е оставил за законни наследници съпругата си П. П. К., децата си М. К. М., И. К. Ц., С. К. Т., Е. К. Л. и Ц. К. М., както и внука си П. П. К.. След смъртта си П. К. е оставила за законни наследници горепосочените деца и внук.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № …, том … peг.№ …, дело № …/2009 г. П. П. К., Е. К. Л. и М. К. М. са признати за собственици по давностно владение и наследство на поземлен имот 23, с площ от 1 760 кв.м, за който е отреден УПИ …, с площ от 1 850 кв.м, в кв…. по плана на [населено място], одобрен със заповед № …/22.06.1981 г., заедно с построените в поземления имот паянтова жилищна сграда от 30 кв.м, паянтова жилищна сграда от 32 кв.м и паянтова жилищна сграда от 63 кв.м, при права: 4/6 ид.ч. за П. К. и по 1/6 ид.ч. за Е. Л. и за М. М..
С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № …., том …, peг.№ …, дело № …/2009 г., М. К. М. е продал на Е. К. Л. 1/6 ид.ч. от горепосочения имот.
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № …, том …, peг.№ …, дело № …/2009 г., П. К. е прехвърлила на Е. Л. собствените си 4/6 ид.ч. от имота.
Видно от представените по делото справка за заявление вх.№ 1613941/14.04.2010 г. и фактури № 5000209322/5.05.2010 г. и № 5000209504/7.06.2010 г., партидите за ел. захранването и водоподаването в имота са открити на името на ищцата, а самото ел. захранване е било прекъснато по нейно искане на 19.04.2010 г. От писмо изх.№ 249/13.10.2010 г . на „ВиК“ ООД се установява, че по искане на Е. Л. е било прекъснато и водоподаването в процесния имот.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката С. Ц., приятелка на ищцата, заявява, че през 2010 г. майката на Е. Л. отишла да живее в жилището на последната в [населено място].
Свидетелката Г. М., първа братовчедка на Е. Л., заявява, че процесният имот бил купен преди около 70 години от П. К. и К. К., които го застроили и живели в него до смъртта си. В имота живели и децата им, от които сега останал там само Ц..
Свидетелят Д. Л., син на ищцата, сочи, че К. К. живял в спорния имот до смъртта си през 2002 г. Когато той починал, съпругата му П. К. отишла да живее в [населено място] при Е. Л., но после отново се върнала в имота. През 2008 г. окончателно се преместила при ищцата и починала в [населено място]. В имота останал да живее само Ц. М..
Свидетелката С. Т., сестра на Е. Л. и Ц. М., твърди, че след смъртта на К. К. съпругата му П. К. отишла да живее в [населено място] при Е. Л.. После се върнала в спорния имот и живяла там пет години, след което през 2008 г. отново отишла в [населено място]. Според свидетелката Ц. М. винаги е живял в имота, докато Е. Л. идвала за кратко (за „по 10 минути“).
Свидетелката И. Т., родом от [населено място], без родство със страните, излага, че К. К. и П. К. през целия си живот са живели в имота, построили къщи, като след като децата им се изпоженили, в него останал Ц. М.. Последният винаги бил живял в този имот.
От така събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав приема за установено, че съпрузите К. К. и П. К. са установили владение върху процесния имот в [населено място] преди повече от 70 години, като двамата са го владели като свой до смъртта на К. К. през 2002 г. Не се установява до 2002 г., а и след това друг да е владял имота с намерението да го свои. Не се установява, в частност, Е. Л. да е владяла същия в сочения от нея период 2009-2017 г.
Въз основа на тези данни по делото и като анализира съдържанието на нотариален акт № …, том …, рег.№ …, дело № …/2009 г., съдът счита, че въпросният нотариален акт е издаден в хипотеза (съгласно визираните при отговора на въпроса по чл.280, ал.1, т.3 ГПК), при която титулярите по нотариалния акт са се позовали на изтекла в полза на П. П. К. и на наследодателя К. М. К. в режим на СИО придобивна давност, на наследствено правоприемство от К. К. (в този смисъл е основаването на нотариалния акт на „наследство“, което сочи на признаване правата на починалото лице и тяхното наследяване), както и на придобиване по давност на идеалните части на останалите наследници на починалия наследодател.
Нотариален акт № …, том …, рег.№ …, дело № …/2009 г. е оспорен от Ц. К. М. досежно удостоверените с него права. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение на ВКС счита, че по делото е оборено легитимиращото действие на този нотариален акт в частта, в която на титулярите по акта са признати права, придобити по силата на давностно владение по отношение идеалните части, оставени в наследство от К. К. на останалите му наследници по закон (И. К. Ц., С. К. Т., Ц. К. М. и П. П. К.). Това е така, защото до 2002 г., както бе отразено по-горе, К. К. и П. К. са били живи и те са владели имота, като са станали негови собственици при условията на СИО, а след смъртта на К. К. на 5.06.2002 г. до издаване на нотариалния акт на 3.08.2009 г. не е изтекъл десетгодишният срок по чл.79, ал.1 ЗС, необходим за придобиване по давност на идеалните части на другите наследници.
Предвид така изложеното съдът прави извод, при съобразяване разпоредбите на чл.27 СК от 1985 г. (отм.) и чл.9 ЗН, че след смъртта на К. К. П. К. е притежавала 8/14 ид.ч. от имота, а останалите му наследници, включително Ц. М., са притежавали по 1/14 ид.ч. всеки. Тъй като никой не може да прехвърли повече права от притежаваните от него, следва да се заключи, че с нотариален акт № …/2009 г. и нотариален акт № …./2009 г. Е. Л. е получила от майка си П. К. 8/14 ид.ч. от имота, а от брат си М. М. – 1/14 ид.ч., поради което се легитимира общо на 10/14 ид.ч. от процесния имот. Това, както и обстоятелството, че по делото се установява, че Ц. М. владее имота, обуславя уважаване на предявения ревандикационен иск за 10/14 ид.ч., както и уважаване на насрещния установителен иск за 1/14 ид.ч.
Ето защо, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС следва да потвърди въззивното решение в частта, в която искът по чл.108 ЗС е уважен срещу Ц. М. за 10/14 ид.ч. от процесния имот, а в останалата част да го отмени и отхвърли претенцията срещу въпросния ответник. Следва да отмени решението в частта, в която насрещният установителен иск е отхвърлен за 1/14 ид.ч. от имота и да го уважи за тази идеална част, както и да го потвърди в останалата част.
Страните имат право на разноски за всички съдебни инстанции по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 63 от 7.03.2018 г., постановено по гр. дело № 7/2018 г. на Окръжен съд – Враца, в частта, в която е потвърдено решение № 695 от 25.10.2017 г. по гр. дело № 1379/2017 г. на Районен съд – Враца, с което предявеният от Е. К. Л. срещу Ц. К. М. иск с правно основание чл.108 ЗС е уважен за 10/14 идеални части от недвижим имот, представляващ УПИ ……в кв…. по плана на [населено място], [община], одобрен със заповед № …/22.06.1981 г., с площ от 1 850 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], ведно с намиращите се в поземления имот паянтова жилищна сграда от 30 кв.м, паянтова жилищна сграда от 32 кв.м, паянтова жилищна сграда от 63 кв.м, както и селскостопански постройки и други подобрения, при граници и съседи: улица, УПИ ..-…, УПИ …-…. и УПИ …-…
ОТМЕНЯ решението в частта, в която е потвърдено решение № 695 от 25.10.2017 г. по гр. дело № 1379/2017 г. на Районен съд – Враца, с което предявеният от Е. К. Л. срещу Ц. К. М. иск с правно основание чл.108 ЗС е уважен за над 10/14 идеални части от имота, като вместо това ОТХВЪРЛЯ иска за останалите 4/14 идеални части като неоснователен.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която е потвърдено решение № 695 от 25.10.2017 г. по гр. дело № 1379/2017 г. на Районен съд – Враца, с което насрещният установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Ц. К. М. срещу Е. К. Л., е отхвърлен за 1/14 идеална част от имота, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Ц. К. М. срещу Е. К. Л., че Ц. К. М. е собственик на 1/14 идеална част от недвижим имот, представляващ УПИ …-… в кв… по плана на [населено място], [община], одобрен със заповед № …/22.06.1981 г., с площ от 1 850 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], ведно с намиращите се в поземления имот паянтова жилищна сграда от 30 кв.м, паянтова жилищна сграда от 32 кв.м, паянтова жилищна сграда от 63 кв.м, както и селскостопански постройки и други подобрения, при граници и съседи: улица, УПИ …-…, УПИ …-… и УПИ …-….
ПОТВЪРЖДАВА решението по насрещния установителен иск в останалата му част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 63 от 7.03.2018 г., постановено по гр. дело № 7/2018 г. на Окръжен съд – Враца, в частта, в която е потвърдено решение № 695 от 25.10.2017 г. по гр. дело № 1379/2017 г. на Районен съд – Враца, с което Ц. К. М. е осъден да заплати на Е. К. Л. разноски за първата съдебна инстанция в размер на 121.43 лв., както и в частта, в която Ц. К. М. е осъден да заплати на Е. К. Л. разноски за въззивната инстанция в размер на 364.29 лв.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която е потвърдено решение № 695 от 25.10.2017 г. по гр. дело № 1379/2017 г. на Районен съд – Враца, с което Ц. К. М. е осъден да заплати на Е. К. Л. разноски за първата съдебна инстанция над сумата от 121.43 лв., както и в частта, в която Ц. К. М. е осъден да заплати на Е. К. Л. разноски за въззивната инстанция над сумата от 364.29 лв.
В останалата част, в която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за уважаване на иска по чл.108 ЗС на Е. К. Л. срещу Р.Г. М., Н. И. С., Ц. И. Ц. и Г. И. Ц., и Р. Г. М., Н. И. С., Ц. И. Ц. и Г. И. Ц. са осъдени да заплатят на Е. К. Л. разноски по делото в размер на 680 лв., решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Е. К. Л. да заплати на Ц. К. М. разноски пред първоинстанционния съд в размер на 25 лв., разноски пред въззивния съд в размер на 253.21 лв., както и разноски за производството пред ВКС в размер на 31.43 лв. ОСЪЖДА Ц. К. М. да заплати на Е. К. Л. разноски пред ВКС в размер на 303.57 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: