3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 962
София, 05.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 760/2010 година
Производство по чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 307 от 05.07.2010 г. по ч.т.д.№ 161/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му за допълване в частта за разноските на определение № 153 от 30.03.2010 г., постановено по същото дело.
В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на определението и искане за отмяната му.
Ответникът по частната жалба [фирма] заявява становище за оставянето й без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане молбата на частния жалбоподател за допълване по реда на чл.248 ГПК на въззивното определение по ч.т.д.№ 161/2010 г., въззивният съд приел, че разпореждане № 2673 от 28.04.2010 г. по т.д.№ 153/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането му за присъждане на разноски по реда на чл.248 ГПК е влязло в сила. Във връзка с депозираното от частния жалбоподател уточнение, че Варненският окръжен съд се е произнесъл по искане, с каквото не е бил сезиран изложил съображения, че влязлите в сила актове на съда, дори когато са недопустими поради постановяването им от некомпетентен съд или без да е бил сезиран, не представляват правно нищо, а подлежат на инстанционен контрол по пътя на обжалването, но тъй като такова не е било инициирано, то въпросът относно присъждането на разноски по ч.т.д.№ 161/2010 г. не може да бъде пререшаван.
Определението е правилно.
Производството по т.д.№ 153/2010 г. на Варненския окръжен съд е образувано по молба на [фирма] за допускане на обезпечение на бъдещия му иск срещу [фирма] с правно основание чл.92 ЗЗД. Първоинстанционното определение, с което молбата по чл.390, ал.1 ГПК е била уважена е отменено от Варненския апелативен съд с определение № 153 от 30.03.2010 г. по ч.т.д.№ 161/2010 г., образувано по частна жалба на [фирма], съдържаща и искане за присъждане на направените по делото разноски.
На 01.04.2010 г. делото е върнато обратно на Варненския окръжен съд, чрез когото настоящият жалбоподател подал на 07.04.2010 г. до Варненския апелативен съд молба за изменение на определението му по реда на чл.248 ГПК поради пропуска му да се произнесе по искането за присъждане на разноски по делото.
В изпълнение на разпореждане № 2309 от 12.04.2010 г. на В. да се уточни основанието, на което се претендират разноски, [фирма] депозирал в срок молба, в която повторно посочил, че искането му се основава на пропуска на апелативния съд да се произнесе по въпроса за отговорността за разноските. Вместо да я изпрати на компетентния съд, с разпореждане от 28.04.2010 г. Варненският окръжен съд се произнесъл по съществото й и като приел, че разноски се следват само в исковото производство, оставил същата без уважение.
При така установените данни по делото настоящият състав намира, че правилно с обжалваното определение апелативният съд е приел, че при положение, че след оставяне без движение на препратената му по компетентност молба от 02.06.2010 г., частният жалбоподател уточнил, че с нея не се обжалва разпореждането на В. от 28.04.2010 г. по т.д.№ 153/2010 г., а отново съдържа искане да се разгледа молбата му по чл.248 ГПК от компетентния съд, какъвто Варненския окръжен съд не бил по тази молба, то постановеното от този съд разпореждане като необжалвано е влязло в сила. Като съответни на закона са направените с обжалваното определение изводи, че макар и порочен, недопустимият съдебен акт е породил правни последици, поради което е недопустимо пререшаването на въпроса относно разноските.
По изложените съображения обжалваното определение, с което частната жалба е оставена без разглеждане е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 307 от 05.07.2010 г. по ч.т.д.№ 161/2010 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: