О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N509
София,11.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 130/2009 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т” О. срещу решение № 177 от 12.11.2008 г. по т.д. № 286/2008 г. на Варненския апелативен съд , с което е отменено решение № 214 от 07.05.2008 г. по т.д. № 130/2008 г. на Варненския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на “Г” О. , гр. В. сумата 28 396.26 лв., представляваща цената на доставени стоки по фактури № 7187/02.05.2006 г. на стойност 10 017.52 лв. и № 7634/01.06.2006 г. на стойност 18 378.74 лв., както и обезщетение за забава за плащане по всяка от фактурите по чл.86 ЗЗД общо в размер на сумата 4 481.03 лв.
С касационната жалба е наведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснаи нарушения на материалния закон и на съществени процесуални нарушения.
С Жалба – уточнение жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – Решение № 155 от 13.03.2007 г. по т. д. № 917/2006 г. и че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата – Решение № 13 от 12.04.2005 г. по гр. д. № 548/2004 г. на Ямболския окръжен съд, както и че настоящият казус има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като следва да се вземе официално становище консигнационните и експедиционните бележки доказателство ли са за облигационна връзка по сключен договор.
Ответникът по касация ”Г” О. по реда на чл.278 ГПК излага съображения за недопустимост на касационното обжалване, а по същество и за неоснователност на наведените с нея отменителни основания.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В съобразителната част на обжалваното решение е прието, че между страните по делото са възникнали облигационни правоотношения по договор за търговска продажба въпреки липсата на писмен договор, доколкото по отношение на тях с оглед качеството им на търговци са приложими разпоредбите на ТЗ, че писмената форма не е условие за неговата действителност – чл.293 ТЗ. Изложени са съображения, че за доказването му е достатъчно издаването на консигнационните бележки, както и осчетоводяването на процесните стоки и издадените за тях данъчни фактури в счетоводството на ответника, поради което счел за неоснователно релевираното от последния възражение, че не е установено тяхното получаване. Доводите на настоящия касатор, че ССЕ не е годно доказателство, обосновани с цитираното от него Решение № 155 от 13.03.2007 г. на ВКС по т.д. № 917/2006 г. на ТК относно производната доказателствена сила на счетоводните книги, са счетени за неоснователни по съображения, че това разрешение не може да се възприеме в случаите, какъвто е настоящия, при който и двете страни са водили редовно счетоводствата си и са взели счетоводните операции въз основа на първични счетоводни документи. Като е заключил, че е налице задължение на купувача да заплати цената на доставените стоки и че същият не е доказал да е извършил плащане, съдът е уважил исковете в посочените размери.ма.
Жалбоподателят не сочи съществения материалноправен и процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и за който поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, че се решава противоречиво от съдилищата и че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. С оглед данните по делото като такъв може да се изведе въпросът какво е значението на консигнационните бележки предвид характера им на частни свидетелстващи документи за установяване наличието на облигационна връзка по договор за покупко-продажба и при оспорването им следва ли да се вземат предвид счетоводните записвания при купувача с оглед производната доказателствена сила на счетоводните записвания.
Искането за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователно. Практиката на ВКС, изразена в представеното Решение № 155 от 13.III.2007 г. по т. д. № 917/2006 г. за значението на счетоводните записвания въз основа на първични счетоводни документи е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. В случая съдът е извел фактическите си и правни изводи въз основа на констатациите на ССЕ за редовно водени от страните търговски книги, въз основа на което е заключил, че същите съставляват годно доказателствено средство за установяване на наличието на облигационна връзка между страните. Цитираното от касатора Решение на ВКС не изключва доказателствената сила на счетоводните книги, както той се домогва да коментира даденото с него разрешение, а само се акцентира върху необходимостта да се установи редовното им водене, което в случая е сторено от въззивния съд. По въпросите за доказателствената сила на консигнационните бележки, съставляващи частни свидетелствуващи документи е налице трайна съдебна практика, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд, преценявайки ги наред с останалите доказателства по конкретния спор, въз основа на които е обосновал извода за доказана облигационна връзка между страните, за получаване на стоките от ответника и за неоснователност на отказа на купувача да плати цената.
Неоснователно е поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Доводите за противоречиво разрешаване от съдилищата на въпроса за значението на консигнационните бележки и на счетоводните им записвания като доказателствено средство за установяване на твърдяна в процеса договорна връзка не могат да обусловят наличието на приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото такива противоречия в отделни съдебни актове произтичат от конкретния правен спор и конкретните процесуални действия, предприети от страните.
Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За значението на консигнационните и експедиционните бележки, като частни документи и за оспорването им е налице трайна съдебна практика и тя е, че тези частни свидетелствуващи документи имат доказателствена сила за стоящия извън тях факт, който се удостоверява с материализираното в документа удостоверително изявление и имат материална доказателствена сила само когато съдържат неизгодни за страната факти, и при оспорване подлежат на доказване и се преценяват от съда с оглед всички доказателствени средства, включително със счетоводните записвания. Не е налице въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 177 от 12.11.2008 г. по т.д. № 286/2008 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: