О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 119
София, 30.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 905/2009 година
Настоящето производство по делото е образувано по молба вх. № 10932/07.12.2009 г., депозирана от адв. И в качеството му на пълномощник на Н. Х. Б., П. Д. М., В. Д. М. и П. И. П. с искане за допълване на основание чл. 250 ГПК на определение от 10.11.2009 г. по т.д. № 905/2009 г. на ВКС, IІ т.о. С това определение настоящият състав е оставил без уважение молбата по чл.309, ал.1 ГПК на настоящите молители за спиране изпълнението на влязлото в сила решение № 161 от 10.04.2009 г. по гр.д. № 962/2008 г. на Пловдивския апелативен съд.
В молбата по чл.250 ГПК се поддържа, че настоящият състав не се е произнесъл по съдържащото се в молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 и чл.304 ГПК искане за допускане на обезпечение на предявения иск, по който е постановено влязлото в сила и атакувано от молителите по извънистанционния ред решение на Пловдивския апелативен съд чрез спиране на производството по гр.д. № 1498/2009 г. на Пловдивския окръжен съд.
След преценка на данните по делото Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че молбата по чл.250 ГПК е неоснователна по следните съображения:
Функцията на обезпечението по чл.390 и сл. ГПК се изразява в практическото осъществяване на целяната с иска защита и поради това допускането му задължително е предпоставено от предстоящ или висящ исков процес. Обезпечението на иск в производството по отмяна на неправилни решения на лимитативно посочени основания (чл.303 и 304 ГПК), което не е фаза на исковия процес, а е самостоятелно извънистанционно производство, което се развива след като решението е влязло в сила и процесът е приключил, е недопустимо. Освен това спирането на висящ исков процес е допустимо само при наличие на висящ пред друг съд процес поради връзката на обусловеност между делата, т.е. предложената от молителите мярка няма обезпечителен характер и сама по себе си е също недопустима. Липсата на произнасяне по недопустимо в процесуален аспект искане не обосновава извод за непълнота на постановеното от настоящия състав определение, която може да бъде преодоляна по посочения от молителите ред.
По изложените съображения молбата за допълване на постановеното определение от 10.11.2009 г. по т.д. № 905/2009 г. на ВКС, IІ т. о. следва да се остави без уважение.
Водим от горното ВКС-ТК, състав на ІІ-ро отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Х. Б., П. Д. М., В. Д. М. и П. И. П. за допълване на определение от 10.11.2009 г. по т.д. № 905/2009 г. на ВКС, IІ т. о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: