1_ ИТ-00-73#1/02.10.2018 г.

1_ ИТ-00-73#1/02.10.2018 г.
ЗЗО, чл. 33, ал. 2
ЗЗО, чл. 40а, ал.1

Във връзка с питане постъпило по електронен път в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ с вх. №/2018 г. е поставен въпрос откъде може да се получи декларация за освобождаване от здравноосигуретелни вноски.
С оглед на така зададения въпрос и непълната фактическа обстановка предвид относимите нормативни разпоредби, изразяваме следното принципно становище:
В Европейския съюз се прилагат правила за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки. Правилата са въведени с Регламент (ЕО) №1804 и Регламент (ЕО) № 574 в сила от 01.01.2007г. , а от 01.01.2010г. се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите–членки.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса, е определен в чл. 33 от Закона за здравно осигуряване /ЗЗО/.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 – 2 от ЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България. По силата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.
„Правила за координация на системите за социална сигурност” са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.
Регламентите за координация на системите за социална сигурност се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария.
За да се установи дали за дадено лице се дължат здравноосигурителни вноски първо трябва да се определи законодателството на коя държава-членка е приложимо спрямо него.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава – членка.
В случай че спрямо лице се прилага законодателството на друга държава-членка, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, то не подлежи на задължително осигуряване в НЗОК. За да удостовери факта, че подлежи на здравно осигуряване в друга държава-членка, може да представи формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (напр. ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително осигуряване в тази държава-членка.
В хипотезата на работа в държави извън ЕС след 2007г. следва да имате предвид разпоредбата на чл.40а от ЗЗО. Съгласно цитираната разпоредба на българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават продължително в чужбина (страна извън ЕС), е дадена възможност при определени условия да бъдат освободени от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски. Българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, считано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след подадено заявление до НАП. Здравноосигурителните права на тези лица след завръщането им в страната се възстановяват при условията на чл. 40а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО.
Документите, които се представят за изясняване здравноосигурителния статус в този случай са: международен паспорт или документ, издаден от МВР за периоди на пребиваване в чужбина (вземат се предвид само годините, през които пребиваването в чужбина е повече от 183 дни).
Съгласно разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и ЗЗО, всички необходими документи могат да се подават към НАП лично или чрез упълномощено лице, чрез лицензиран пощенски оператор, или по електронен път чрез използване на универсален електронен подпис на подателя. Същите се подават в компетентната ТД на НАП по постоянен адрес, където след проверка от длъжностно лице, се извършва преценка за промяна на здравноосигурителния статус на лицето.
Бихме искали да Ви уверим, че НАП полага изключителни усилия за навременното и изчерпателно информиране на заинтересованите лица, особено когато става въпрос за новости в законодателството. Една значима част от усилията на публичните комуникации на агенцията са насочени именно към разясняването на правата и задълженията по повод здравното осигуряване на българските граждани в чужбина и с възможностите им за освобождаване от задължения за плащане на здравноосигурителни вноски. На интернет страницата на агенцията www.nap.bg редовно се публикува актуална информация за изискванията и необходимите документи, свързани със задължителното здравно осигуряване на българските граждани, живеещи в чужбина.

5/5

Вашият коментар