2_253/18.04.2018г.
ЗКПО чл.10, ал.1, чл.204, ал.1, чл.26, т.1, т.2
В писмено запитване, заведено в регистъра Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика с вх. №253––––––––. посочвате, че за нуждите на управителя на ЕТ ––––––––––––––- имате нужда от закупуването и ползването на лек автомобил за представителни и управленски цели, в т.ч.: бизнес пътувания в страната и чужбина, срещи с контрагенти и други управленски функции. Въпросът Ви е: „Как да бъде третирана доставката в съответствие с българското данъчно законодателство, за да се ползват разходите за придобиване и разходите за експлоатация за разход на предприятието?“
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата към него нормативна уредба, изразявам следното становище:
Решението за закупуване на лек автомобил, който ще бъде използван за целите на дейността на предприятието на едноличния търговец се взема от неговия собственик. За данъчни цели е от значение правилното счетоводно отразяване на извършената сделка по придобиването на лекия автомобил. Счетоводното отразяване изисква спазването на разпоредбите на Закона за счетоводство и приложимите счетоводни стандарти. Осчетоводяването на придобиването на дълготрайни материални активи се извършва предвид разпоредбите на СС 16 „Дълготрайни материални активи”. За данъчни цели данъчен дълготраен материален актив се определя по реда на чл. 50 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Съгласно разпоредбата на посочената правна норма на чл. 50 от ЗКПО данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от:
1. стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;
2. седемстотин лева.
Данъчните дълготрайни материални активи се завеждат в данъчния амортизационен план и при формирането на облагаемата печалба се признават данъчни амортизации на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО.
Ако закупеният лек автомобил формира текущи счетоводни разходи, същите няма да са признати за данъчни цели. С техния размер ще се увеличи счетоводният финансов резултат на основание чл. 67 от корпоративния закон.
Признаването на счетоводни разходи за целите на данъчното облагане с корпоративен данък се определя от това дали тези разходи се правят с оглед изпълнението на дейността на предприятието, доколко същите са документално обосновани и в зависимост от това в какви договорни взаимоотношения се намира юридическото лице във връзка със собствеността върху превозното средство.
В ЗКПО не се съдържат специални правила по отношение на разходите за експлоатация на превозни средства, когато се използват за осъществяване на стопанската дейност на данъчно задълженото лице, включително и за управленска дейност. Т.е. следва да се прилага общият режим на закона по отношение на отчетените счетоводни разходи при определяне на облагаемата данъчна основа.
Съгласно чл.10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Законът изисква и наличие на фискална касова бележка от фискално устройство, издадена по ред. определен с наредба на министъра на финансите /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г./, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на касова бележка, когато издаването й е задължително, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели /чл. 10, ал. 4 от ЗКПО/.
С други думи, ако отчетените счетоводни разходи за амортизация и за експлоатация /гориво, смазочни материали, застраховки, данъци и др./ на лек автомобил, са свързани с дейността на предприятието и са документално обосновани по смисъла на ЗКПО, то те са данъчно признати разходи.
За да бъде изписвано горивото като разход, документът за доставка /покупка/ не е достатъчно основание, тъй като в момента на покупката не се правят записи по разходните сметки, а по материалните сметки на предприятието.
Изписването на гориво, отразено в счетоводството на предприятието като разход, също следва да е документално обосновано. Като първичен документ служи пътния лист или пътната книжка за извършените превози, които дават информация за фактическия разход на горива и смазочни материали съгласно нормения разход на гориво на 100 км. пробег и пропътуваните километри.
Счетоводното и данъчното законодателство изискват като разход да се отчита само стойността на фактически изразходваните горива, тъй като разходът за материални запаси е пряко свързан с правилното установяване на данъчния финансов резултат по реда на ЗКПО.
В тази връзка, пътният лист или пътната книжка трябва да съдържат не само пропътуваните километри, но и описание на маршрута.
Наличието на пътен лист без документ за покупка, както и наличието на документ за покупка без пътен лист, не са основание за признаване на разхода на гориво.
При положение, че автомобилът се използва за представителни цели, свързани с дейността, приложение ще намерят нормите на чл.204, ал.1, т.1, чл.211 и чл.216 от ЗКПО. В тази хипотеза текстът на чл.10, ал.6 от ЗКПО дава възможност на стопанските субекти да документират разходите по чл. 204, ал. 1, т. 1, обложени с данък върху разходите и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство или с касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Освен необходимата документална обоснованост, при ползване на автомобила за различни цели посочени по-горе за правилното определяне на данъчната основа за облагане в съответния данъчен режим е необходимо воденето на аналитична отчетност в зависимост от спецификата на дейността за случаите, в които лекия автомобил се използва дейността, за представителни цели свързани с дейността или за лично ползване.
Предвид гореизложеното за дружеството не съществува нормативно ограничение да закупи лек автомобил и да го ползва съобразно нуждите на извършваната дейност при спазване на посочените нормативни актове и техните разпоредби. При несъобразяване с изискванията на посочените нормативни актове, липса на документална обоснованост, използване на автомобила за личните нужди на собственика или определяне на разходите като несвързани с дейността данъчното третиране ще е на основание чл. 26, т. 1 или т. 2 от ЗКПО в зависимост от конкретната фактическа обстановка.