2_949_/21.12.2017г.

2_949_/21.12.2017г.
ЗКПО чл.26, т.2, чл.10, ал.1 до 3, ЗДДФЛ чл.38

В Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ …. е постъпило писмено запитване относно дейността на „–––––“ ЕООД, заведено с вх.№ 949––––––––– в Дирекция ОДОП …..
В запитването е описана следната фактическа обстановка:
Управляваното от Вас дружество извършва производство и реализация на селскостопанска продукция. Дейността е свързана с обработката на земеделски земи под наем и аренда. Собственика на капитала на дружеството, който е и представляващ, в качеството си на физическо лице притежава 500 декара собствена земеделска земя, която се обработва от „–––––-“ ЕООД. За периода 2012- 2016г. дружеството има неразпределена печалба в размер на 178 хил. лв. По счетоводни данни дружеството има касова наличност в размер на 40 хил. лв., която фактически не е налична.
В тази връзка поставяте следните въпроси:
1. Мога ли да сключа договор с ЕООД „––––––“ за отдаване под наем на личната земя, която притежавам като физическо лице, като същата искате да декларирате със справка по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ?
2. Мога ли с протокол на общото събрание на дружеството, за взето решение за изплащане на дивидент, да внеса 5% еднократен данък и да подам декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ?

С оглед изложеното в запитването при сега действащата нормативна уредба съобразно компетентността на НАП изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл.26, т.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Съгласно чл.10, ал.1 до 3 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Извън случаите по ал. 2, счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството и в документа липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция. Изискванията за реквизитите на първичния счетоводен документ са посочени в чл.6 от ЗСч.
В случаите в които има валиден договор за наем/рента на земеделската земя между дружеството и физическо лице собственик на земята, би могло да се приеме, че имуществото временно преминава за ползване в активите на юридическото лице и съответно да се обосноват документално всички разходи, респективно приходи свързани с обработката, поддръжката, регистрацията и др. на земеделската земя.
Въпросът дали може да сключите договор за отдаване под наем на личната си земя на ЕООД, чийто собственик и представляващ сте, е в приложното поле на гражданското и търговското право и НАП не е компетентна да дава разяснения извън тези по приложението на данъчното и осигурителното законодателство.
В случай, че такъв договор е възможно да бъде сключен, при определяне наемната цена на земята , следва да се има в предвид разпоредбите на чл. 15 от ЗКПО за сделки между свързани лица, каквито безспорно се явяват двете страни. Съгласно цитираната разпоредба когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.
Доходът под формата на наем/рента на земеделската земя се декларира в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ, на основание чл. 73, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, в случаите, когато годишният размер, изплатен на физическото лице, превишава 5000 лева.

По втората част от запитването Ви: В чл. 133 от ТЗ е посочено, че съдружниците имат право на част от печалбата съразмерно на дяловете, ако друго не е уговорено. Това право е прието да се нарича право на дивидент. Именно въз основа на това право и се формира доходът от дивидент, регламентиран за данъчни цели в т. 5, б. „б“ на § 1 на ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Начинът на разпределение на печалбата на ООД/ЕООД се определя от дружествения договор/учредителния акт и дивидентите се изплащат след решение на Общото събрание на дружеството/решение на едноличния собственик на капитала.
Във вашия случай едноличния собственик на ЕООД:
• приема годишния отчет и баланса,
• разпределя печалбата и

• взема решение за нейното изплащане (чл. 137, ал. 1, т. 3 от ТЗ).
Следователно, за да възникне правото на получаване дивидент по смисъла на ТЗ и съответно на б. “б“, т. 5 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, следва да са налице следните елементи:
• да е изтекла финансовата година;
• да е приет (одобрен) годишният финансов отчет и баланса;
• да е налице решение на собственика за:
– начина на ползване на получената печалба и
– нейното разпределение и изплащане на дивиденти.
(В този смисъл и разяснение № 24-39-7 от 10.05.2017 г. на ЦУ на НАП, което е достъпно в системата „Въпроси и отговори“ на електронната страница на НАП ).
Видно е, че за да е налице право на разпределяне на дивидент по смисъла на ТЗ и съответно на б. “б“, т. 5 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ следва да е налице печалба. Доходите от дивиденти са обект на облагане с окончателен данък 5 на сто (чл. 38, ал.1 от ЗДДФЛ). Когато са разпределени от местно дружество ангажиментът за декларирането и облагането им е изцяло и единствено на платеца на дохода.
При изплащане на разпределен дивидент в брой, следва да се съблюдава и ограничението, въведено в чл. 3 на Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ), под ударите на което попада всяка такава стопанска операция.
Данъкът се удържа и внася от предприятието- платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което са начислени сумите (чл. 38, ал. 2 и чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ.). Данъкът се декларира от ЕООД – платец на дохода в Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО в същия срок.
Доходът под формата на дивидент от печалбата се декларира и в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ, на основание чл. 73, ал. 3 от ЗДДФЛ. Следва да имате предвид, срокът за подаване на справката по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ за доходи изплатени през 2017 г. е до 15 март 2018 г. по силата на §49 от ЗИД на ЗДДС. За доходи изплатени през 2018 г. срокът за подаване е до 15 март 2019 г. съгласно влязлата в сила от 01.01.2018 г. промяна в чл.73, ал.4 от ЗДДФЛ. Справката се подава в териториалната дирекция по мястото на платеца на дохода.

Уведомяваме Ви, че настоящото становище е принципно и че спазването на изискванията на данъчното законодателство подлежи на последващ контрол от органите по приходите по реда на чл.110 от ДОПК чрез извършване на проверки и ревизии.

5/5

Вашият коментар