адължително осигуряване на управител на еднолично търговско дружество, регистрирано в регистъра земеделските стопани.

Изх. № М-26-А-48
Дата: 04.02.2016 год.
КСО, чл. 10;
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 4;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 8;
КСО, чл. 6, ал. 9;
ДР на КСО, § 1, ал. 1, т.5.
Относно:задължително осигуряване на управител на еднолично търговско дружество, регистрирано в регистъра земеделските стопани.
По повод Ваше писмено запитване, постъпило в ЦУ на НАП по електронната поща и заведено с вх…………, Ви уведомявам за следното:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Еднолично търговско дружество е регистриранов регистър на земеделските стопани съгласно Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Дружеството се управлява от управител по договор за управление и контрол, който не е едноличния собственик на капитала. Осигуряването му се провежда на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се осигурявауправителя на ЕООД, регистрирано в регистъра на земеделските стопани?
2. Счита ли се управителят за регистриран земеделски стопанин и следва ли да подаде в 7- дневен срок декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице?
При така изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване за ДОО. Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност ( чл. 6, ал. 2 от КСО).
На основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСОуправителите на търговските дружества подлежат на задължително осигуряване за всички рискове по кодекса (общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица). Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените в съотношението по чл. 6, ал. 3, точки7, 8, 9 и 10 от КСО.
Условията и редът за регистриране на земеделските стопани, съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, се определят с Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Съгласно чл. 5, ал. 1 от същата всеки земеделски стопанин физическо лице или едноличен търговец се вписва в регистъра с регистрационен номер, съответстващ на единния граждански номер (ЕГН), а юридическото лице – с единния идентификационен код (ЕИК) по БУЛСТАТ.
Регистрирани земеделски стопани по смисъла на КСО са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред (§ 1, ал. 1, т. 5 от ДР). Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО регистрираните земеделски производители са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (за фонд “Пенсии“). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Същите са самоосигуряващи се лица. Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Регистрираните земеделски стопани, произвеждащи преработена растителна и/ или животинска продукция и придобили доходи за съответната година, определят окончателен размер на осигурителния си доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Непреработена растителна и животинска продукция е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка, в резултат на която да са настъпили физикохимични изменения в състава (§1, т. 9 от ДР на КСО).
Предвид гореизложеното, независимо, че „…“ ЕООДе регистрирано в регистъра на земеделските стопани, управителят на дружеството не се счита за регистриран земеделски стопанин, съответно самоосигуряващо се лице, тъй като не отговаря на дефиницията за регистриран земеделски стопанин в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. В качеството си на управител на търговското дружество следва да се осигурява като лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/’