№ 1185-1/16.09.2013г.
чл.21, ал.2 от ЗДДС
Отправили сте писмено запитване, заведено в регистъра на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” с вх.№……………., в което сте изложили следната фактическа обстановка:
Представляваното от Вас дружество е регистрирано по ЗДДС. Частот дейността на дружеството е посреднически услуги при събиране на вземания между български юридически лица и чуждестранни физически и юридически лица.
Във връзка с дейността си фирмата ползва услугите на холандското дружество X” за събиране на дългове,регистрирано за целите на ДДС в Холандия. Дружеството събира дългове от холандски граждани- физически лица.
За извършената услуга „U” ООД не заплаща никакво възнаграждение на холандският доставчик. Дължимата по доставката комисионна , в т.ч. иДДС се заплащат от физическите лица в Холандия. В счетоводството на „U” ООД няма осчетоводени разходиза получени услуги, както и разчети с доставчика от Холандия.
В същото време „X” издава фактура за получената комисионна, като получател по фактурата е „U” ООД, а не физическите лица, които са заплатили тази комисионна. За комисионната е начислен ДДС, който е посочен на отделен ред във фактурата. Във фактурата е посочена на отделен ред събраната сума от длъжника, която се превежда по банков път на „U” ООД .
„U” ООД се явява получател на услуга по чл.21 ал.2 от ЗДДС, за която следва да начисли ДДС по реда на чл.82, ал.2, т.3 от закона и да издаде Протокол по чл.117 от ЗДДС, но доставката е безвъзмездна за българския доставчик.
Въпросите, които поставяте са:
1.Следва ли за получената услуга да се начисли ДДС и да се издаде Протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС, при условие, че доставката е безвъзмездна за получателя?
2. Как следва да се определи данъчната основа на доставката?
При така изложената фактическа обстановка,предвид действащите разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
На основание чл.11, ал.2 от ЗДДС, получателпо смисъла на закона е лицето, което получава стоката или услугата. Съгласно изложеното в запитването „U” ООД е получател науслуги от доставчик данъчно задължено лице.
На основание чл.21, ал.2 от ЗДДС, когато получателят на доставка на услуга е данъчно задължено лице /ДЗЛ/ мястото на изпълнение при доставката е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
Съгласно разпоредбата начл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, при доставка на услуги, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя – данъчно задължено лице.
По силата на чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДСв случаите по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДСсе издава протокол от получателя по доставката, който следва да съдържа определените в ал.2реквизити.
На основание чл.117, ал.3 от закона, прокотолът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.
Плащането по доставката не е условие по ЗДДС за нейното удостоверяване. Въпрос на договаряне между страните по доставката е по какъв начин и от кого ще бъде платеновъзнаграждението на доставчика – от получателя или от трето лице. От приложените документи е видно, че договорено възнаграждението по доставката се заплаща от физическото лице, но не това лице е получател по доставката по смисъла на чл.11, ал.2 от ЗДДС.
По втори въпрос:
На основание чл.26, ал.2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Съгласно чл.26, ал.3, т.1 от ЗДДС данъчната основа се увеличава с всички други данъци и такси, когато такива са дължимиза доставката.
Посочвате, че за комисионната е начислен ДДС в Холандия. При преглед на приложената фактура се установи, че не е посочен ДДС номер на получателя на услугата „U” ООД.
Съгласно чл.18, пар.1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността има статут на данъчнозадължено лице, когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с чл.31 от Регламент /ЕО/ № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност. При липса на такива доказателства мястото на доставката, когато получателят е данъчно незадължено лице се определя по реда на чл.21, ал.1 от ЗДДС и е там, където е установен доставчика.
Тъй като платеният в Холандияданък не е данъкпо ЗДДС,на основание чл.26, ал.2 от ЗДДС, същият следва да се включи в данъчната основа на получената доставка на услуга.
Следователно, данъчната основа следва да определите като включите посочената във фактурата комисионна и начисления за неяДДСв Холандия.
При условие, че сумата за платения в Холандияданък се възстанови от доставчика като недължимо платена, следва да се извърши корекцияна издадения протокол по реда на чл.117, ал.4 от закона , като се намали данъчната основа с размера на възстановения данък.
‘