№ 1125-1/09.09.2013 г.
Чл.114, ал.2 от ЗДДС.
Чл.78 от ППЗДДС
В Дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, заведено с вх. № ………… по описа на дирекцията,в което е описана следната фактическа обстановка:
Представляваното от Вас дружество е регистрирано по реда на чл.100, ал.1 от ЗДДС. Ще извършвате услугипо чл.21, ал.2 от закона, като получатели ще са данъчно задължени лица от Германия. Те желаят фактурите да отговарят на изискванията на тяхното законодателство и да са на немски език. Въпросите, които поставяте са:
1.Какви реквизити следва да съдържат фактурите, за да се спазят едновременно изискванията на ЗДДС и на немското законодателство?
2.На какъв език трябва да бъдат издадени ?
При така изложената фактическа обстановка,предвид действащите разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
С чл.111а от ЗДДС(ДВ. Бр.94/2012г. в сила от 01.01.2013г.) са въведени нови правила за документиране на доставките. Общият принцип е, че доставките се документират по законодателството на държавата членка, където емястото на изпълнение на доставките и по реда на ЗДДС се документират доставките с място на изпълнение на територията на страната. Изключение от общото правило е въведено с разпоредбата на ал.2, на чл.111а от закона съгласно която документирането на доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка се извършва по реда на ЗДДС, когато данъкът е изискуем от получателя по доставката и доставчикът е лице, за което са изпълнени едновременно следните условия:
1 лицето е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект- има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
2. лицето не е установено в държавата членка, на чиято територия е мястото на изпълнение на доставката, или неговият постоянен обект в тази държава членка не взема участие в доставката.
В най- общия случай това са доставките на услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС.
В действащия ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документи, необходими за доказване статута на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО. Съгласно чл.18, пар.1 от Регламента, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността има статут на данъчнозадължено лице, когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с чл.31 от Регламент /ЕО/ № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност.
Следователно, фактурите, които ще издадете следва отговарят на изискванията на чл.114, ал.1 от ЗДДС и чл.78 от ППЗДДС. Съгласно изискванията на чл.114, ал.4 от закона, когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размера на данъка и данъчната ставка. В този случай се вписва „обратно начисляване” и основанието за това.
Следва да имате предвид, че чл.113, ал.11 от ЗДДС позволява т. нар. самофактуриране – издаването на фактура от получателя по доставката. В този случай според правилата на чл.111а, ал.4 от ЗДДС, фактурата ще отговаря на изискванията на законодателството на държавата членка, където е получателя по доставката. Самофактуриране е възможно, когато е налице процедура за приемане на всяка фактура от доставчика и предварително споразумение ( устно или писмено) за това.
На основание чл.79б, ал.8 от ППЗДДС, страните по предварителното споразумение при необходимост могат да представят доказателства, както за него, така ипо отношение на процедурата за приеманена фактура от доставчика.
По втори въпрос:
В ЗДДС не се съдържа изискване фактурата да е издадена на български език. Такова се съдържа в Закона за счетоводството /ЗСч/. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗСч,първичните счетоводни документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Те могат да се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти.
В чл.114, ал.5 от ЗДДС е регламентирано, че сумите във фактурата могат да бъдат посочени в която и да е валута, при условие, че данъчната основа и размера на данъка се посочват в български лева.
‘