Изх.№ 20-00-11 от
26.03.2014 г.
Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава – членка на Европейския съюз
чл. 81 ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
X ЕООД, регистрирано по ЗДДС на 13.09.2013 г. е закупило стоки преди регистрацията си по ЗДДСот дружество, регистрирано за целите на ДДС в Германия. В издадените от немското дружество фактури е начислен данък върху добавената стойност, съгласно местното законодателство. X ЕООД ще извършва облагаеми доставки със закупените стоки.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Подлежи ли начисленият данък върху добавената стойност във фактурите, издадени от немското дружество наX ЕООД на възстановяване, по реда на Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава – членка на Европейския съюз?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
С Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. се определят условията и редът за подаване на искане за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени в страната и регистрирани по ЗДДС, за закупени от тях стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на друга държава – членка на Европейския съюз (чл. 1, ал. 1, т. 2 от наредбата). Искане за възстановяване на ДДС в тези случаи се подава по електронен път през електронен портал, поддържан от Националната агенция по приходите (НАП), а не директно до администрацията на съответната страна членка. Искането се препраща на съответната страна членка от Общността, която предприема действия съобразно вътрешното си законодателство.
Задълженото лице, което е установено и регистрирано за целите на ДДС на територията на България, на което е начислен данъка за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на държава от Общността следва да отговаря на условията, предвидени в нея по възстановяване. Независимо от различията в законодателствата на различните страни общите условия ще са еднакви във всички държави-членки:
– лицето, което иска възстановяване, няма седалище и адрес на управление, постоянен обект, постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната на възстановяване;
– лицето не е извършило доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната по възстановяване с изключение на транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, представляващи освободени доставки с право на данъчен кредит или облагаеми с нулева ставка, и/или доставки, за които получателят е лице – платец на данъка, съгласно законодателството на държавата-членка по възстановяването;
– лицето да е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, в която е установено – България (чл. 2 от Наредба№ Н-9 от 16 декември 2009 г.);
– стоките и услугите за доставката, на които е начислен ДДС, да се използват за доставки с място на изпълнение извън територията на страната на възстановяване, които биха дали право на приспадане на данъчен кредит (чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г.).
Правото на възстановяване на ДДС се упражнява от задължените лица чрез подаване по електронен път на искане за възстановяване, подписано с универсален електронен подпис. Искането се подава от лицето или от упълномощено от него лице до компетентния орган за възстановяването в държавата-членка по възстановяване, посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на НАП (www.nap.bg). Има две възможности:
– данните да се въвеждат директно на приложението, като падащо меню. Менюто съдържа реквизитите съгласно Приложение № 1 към чл. 14, ал. 1 от Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г.;
– или да се подаде предварително създаден файл. Този файл следва да е с формат и структура съгласно Приложение № 1 към чл. 14, ал. 1 от Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г.
Информацията в искането за възстановяване трябва да бъде предоставена от лицето на български език и на един от езиците, посочени от държавата-членка по възстановяване. То трябва да съдържа следната информация (чл. 15, ал. 1 от Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г.):
– име и пълен адрес на задълженото лице;
– адрес за връзка по електронен път;
– описание на стопанската дейност, за която са предназначени придобитите стоки и услуги, чрез хармонизирани кодове, определени в чл. 34а, § 3, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 година относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 218/92 ;
– период на възстановяване, обхванат от искането;
– декларация от заявителя, че не е извършвал доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на държавата членка по възстановяване по време на периода на възстановяване с изключение на транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, представляващи освободени доставки с право на данъчен кредит или облагаеми с нулева ставка, и/или доставки, за които получателят е лице – платец на данъка, съгласно законодателството на държавата членка по възстановяването;
– идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 ЗДДС и префикс BG – това е регистрационния номер за целите на ЗДДС;
– данни за банкова сметка, включително кодовете IBAN и BIC.
Освен посочената по-горе информация искането за възстановяване трябва да съдържа и следните данни от фактурите или документите за внос и това са:
– име и пълен адрес на доставчика;
– идентификационен номер за целите на ДДС или данъчния референтен номер на доставчика, определен от държавата членка по възстановяване в съответствие с разпоредбите на чл. 239 и 240 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (освен в случаите на внос);
– префикс, определен от държавата членка по възстановяване в съответствие с разпоредбите на чл. 215 от Директива 2006/112/ЕО (освен в случаите на внос);
– дата и номер на фактурата или документа за внос;
– данъчна основа и размер на данъка, изразени в съответната валута;
– размер на подлежащия на възстановяване ДДС, изразен в съответната валута, изчислен в съответствие с коефициента за определяне на правото на частичен данъчен кредит по чл. 73 ЗДДС на лицето, приложим за периода на подаване на искането, ако за конкретната доставка лицето има право на частичен данъчен кредит;
– коефициент за частичен данъчен кредит, изразен като процент – когато задълженото лице има право на частичен данъчен кредит;
– естеството на придобитите стоки и услуги, описани в стоки и услуги се описват в съответствие с кодовете, посочени в Приложение № 2 към чл. 4, ал. 5 от Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г., а когато се използва код 10 се посочва и естеството на доставените стоки и услуги (чл. 15, ал. 2 от Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г.).
Ако държавата членка по възстановяване изисква с искането за възстановяване да се предоставя копие на фактурата или документа за внос, по които е поискано възстановяване на данъка за съответен период, задълженото лице с искането за възстановяване представя по електронен път и копия на фактурите или документите за внос, по които иска да му бъде възстановен данъкът за съответния период (чл. 15, ал. 3 от Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г.).
По подаденото искане се извършва проверка и ако за периода, за който се иска възстановяване, лицето не е регистрирано по ЗДДС или извършва само дейности или доставки на стоки или услуги, които са без право на приспадане на данъчен кредит искането не се препраща до държавата членка по възстановяването.Т.е. във Вашия случай не е налице право на възстановяване на заплатения в Германия данък върху добавената стойност.