Относно:Данъчно облагане на доходи от лихви
УВАЖАЕМИ Г-Н …………………..,
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ ……………. с писмо вх.№ 94-00-145 от 03.11.2008г., Ви уведомяваме заследното:
Описана фактическа обстановка:
В писмото си пишете, че сте италиански гражданин и от м.септември 2005г. сте в България със статут на продължително пребиваващ чужденец. Осъществявате дейност чрез регистрирана по българското законодателство фирма. Притежавате депозитна сметка в търговска банка на Ваше име. В началото на 2008 год.банката Ви е обложила с 10% данък върху лихвите.
Въпроса Ви е подлежат ли на облагане доходите от лихви и следва ли банката да издаде документ, с който да бъде удостоверено това плащане.
Становището ни:
Редът за облагане зависи от обстоятелството дали за данъчната година сте чуждестранно физическо лице или сте местно физическо лице. Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).Предоставената информация в запитването не е достатъчна за да бъдете определен като местно физическо лице, поради което ще отговорим на въпроса принципно като разгледаме по-долу двете възможни хипотези:
Статута на местно лице на България се определя за цялата календарна /данъчна/ година и не зависи от гражданството на лицето. Местно физическо лицепо смисъла на чл.4 от Закона за данъците върху доходите на физически лица без оглед на гражданството, е лице,което отговаря поне на един от следните критерии:
1. има постоянен адрес в България. Това е постоянният адрес на лицето по смисъла на Закона за гражданската регистрация /чл.93 от ЗГР/, който е вписан в българските документи за самоличност. Съгласно §1 т.3 от Закона за българските документи за самоличност „постоянен адрес” е адресът в населеното място на територията на Р България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението; или
2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период.Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни.Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Не се смята за пребиваване в България периодът на престой единствено с цел обучение или медицинско лечение; или
3. изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство; или
4. центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България. Центърът на жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност.
Съгласно чл.4, ал.5 от Закона за данъците върху доходите на физически лица не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Предвид гореизложеното, срокът на пребиваване в страната не е единственият критерий по силата на който физическото лице може да се квалифицира като местно или като чуждестранно за целите на българското данъчно законодателство. Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ/чл. 5 от ЗДДФЛ/.
1. Данъчно третиране на лихвите, начислени/изплатени в полза на местни физически лица.
За целите на облагането лихвите, в т.ч. съдържащи се във вноските по лизинг, начислени/изплатени в полза на местни физически лица, са в обхвата на т. нар. доходи от други източници. Съгласно чл.10,ал.1,т.6 във връзка с чл.35,т.3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), същите са източник на доход за физическите лица. На основание чл.13,ал.1,т.8 от ЗДДФЛ доходите от лихви по влогове и депозити в местни търговски банки и клонове на чуждестранни банки са необлагаеми и по аргумент от чл.52, т.2 от ЗДДФЛне подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация.
2. Данъчно третиране на лихвите, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица.
По силата на чл.37, ал.1, т.З от ЗДДФЛ лихвите от източник в България, в т.ч. лихвите, съдържащи се във вноските по лизинг, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък, независимо от обстоятелствата по чл.13 от същия закон. Съгласно чл.37, ал.2 от ЗДДФЛ окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените лихви. В съответствие с чл.46, ал.1 и чл.65, ал.1 от ЗДДФЛ окончателният данък е в размер 10 на сто и се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода. Когато лихвите са в полза на физическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, окончателният данък се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода (чл.65, ал.9 от ЗДДФЛ). Съгласно чл.66 от ЗДДФЛ данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.
По силата на чл.37, ал.7 от ЗДДФЛ не се облагат с окончателен данък лихвите, освободени от облагане по чл.13 от същия закон и начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз, както и в друга държава – членка на Европейското икономическо пространство. Тези обстоятелства се удостоверяват пред платеца на дохода с документ, издаден от данъчната администрация на държавата, в която лицето е установено за данъчни цели, и декларация от лицето, придобило дохода, че са налице обстоятелствата по чл.13 от ЗДДФЛ (чл.37, ал.8 от ЗДДФЛ).
По отношение на данъчното облагане на доходите на физически лица следва да се има предвид, че съгласно чл.75 от Закона за данъците върху доходите на физически лица, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Р България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Има подписана Спогодба между Р България и Р Италия за избягване на двойното данъчно облагане, ратифицирана и влязла в сила от 10.06.1991год./Обн. ДВ бр.66/13.08.1991г./ Процедурата за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществата по отношение на чуждестранни лица е регламентирана в раздел трети чл.135 – чл.142 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс. Компетентния орган по прилагане на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане е Дирекция „СИДДО” при ЦУ на НАП София.
Физическо лице, на което му е удържан окончателен данък на основание чл.58 от ЗДДФЛ може да получи удостоверение за платен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице като подаде исканев Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която е подадена данъчната декларация по чл.55, т.е. данъчната декларация от платеца на дохода, удържал окончателния данък.
В случаи на недължимо платени или събрани суми за данъци, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното законодателство, същите могат да бъдат прихванати или възстановени по реда на чл.129 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс.
‘