Изх. № 94-Т-238
Дата:02.06.2016 год.
ЗДДФЛ, чл. 4;
ЗДДФЛ, чл. 42;
ЗДДФЛ, чл. 75.
Относно: Запитване относно облагане на доходи от трудови правоотношения, съгласно разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и приложимата спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО)
От представената във Вашето запитване фактическа обстановка става ясно, че Вие сте служител на безсрочен трудов договор в дружество „………………….“ ЕООД от септември 2015 г. С допълнително споразумение към съществуващия трудов договор ще се измени обичайното място на изпълнение на труда, а именно във Франция, както и дължимото възнаграждение.
Тъй като сте служител на постоянен трудов договор, а нуждите на дружеството не се ограничават до две години престой във Франция, няма да сте командирована, а ще бъдете изпратена във Франция за постоянно. От запитването става ясно още, че заминавате във Франция със семейството си и вероятно ще пребивавате повече от 183 дни. Поставените въпроси са свързани с прилагането на ЗДДФЛ и СИДДО между България и Франция.
Предвид така изложената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба изразявам следното становище:
Облагането на трудовите доходи е уредено в чл. 13 от СИДДО с Франция. Общото правило (чл. 13, ал. 1 от СИДДО) предвижда, че Франция има право да облага трудовия доход на едно българско местно лице, когато това лице полага своя труд на територията й. Възможно е лицето да бъде освободено от облагане във Франция, ако са изпълнени едновременно и трите условия на чл. 13, ал. 2 от Спогодбата, изброени по-долу:
?физическото лице да пребивава във Франция за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни в съответната данъчна година, и
?възнаграждението да е платено от работодател или за сметка на работодател, който не е местно лице на Франция, и
?възнаграждението да не е за сметка на място на стопанска дейност, което работодателят притежава във Франция.
От запитването е видно, че Вие ще пребивавате във Франция повече от 183 дни както през 2016 г., така вероятно и през следващите няколко данъчни години, поради което поне едно от трите изброени по-горе условия няма да бъде изпълнено и следователно Вашите доходи могат да бъдат облагани във Франция. Следва да имате предвид, че Франция, доколкото оставате местно лице на България за целия период, може да облага само онази част от доходите Ви, които са свързани с труд, положен на нейна територия. Последица от това, че за Франция възниква правото да облага трудовия Ви доход, е задължението на България да освободи от облагане този доход на основание чл. 20, ал. 1 от Спогодбата. С цел елиминиране на двойното данъчно облагане на трудовите доходи, СИДДО с Франция предвижда метод „освобождаване с прогресия“.
В допълнение, на основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.Следователно работодателят може да спре да удържа авансово данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ от момента, в който България е длъжна да освободи от облагане доходите на изпратеното във Франция лице, доколкото това произтича от разпоредбите на СИДДО, които имат предимство пред вътрешното законодателство. Трудовите възнаграждения на лицата са освободени от облагане в България за целия период на полагане на труд във Франция, стига общата продължителност на този период да надвишава 183 дни в рамките на всяка данъчна година.
В допълнение, следва да имате предвид, че е възможно, поради сравнително дългосрочното Ви пребиваване във Франция заедно с Вашето семейство, да покриете критериите за местно лице за данъчни цели на Франция по смисъла на вътрешното й законодателство и чл. 1, ал. 2, б. „б“ от Спогодбата. При това положение Франция може да има претенции да облага световния Ви доход, а не само доходите с източник от тази държава.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА
‘