5_ 23-22.386/11.06.2008г.
КСО, чл.1, т.1,чл.6, ал.3, чл.6, ал.2
НЕВ, чл.1, ал.2, чл.1, ал.4
Закон за счетоводството, §1, т.1 от ДР
ЗДДФЛ, чл.17, чл. 23, ал.1, чл.18, ал.2чл.43
Фактическа обстановка: лице е работило по трудово правоотношение като преподавател на непълно работно време в две училища за периода 10.2007-01.2008година. В едното училище са изплащани различни трудови възнаграждения, но за 2007година са удържани един и същ размер осигурителни вноски. За януари 2008година е увеличен размерът на вноската за сметка на осигуреното лице и е намален размерът на вноската за сметка на работодателя. Не са представени копия на фишове и на трудовите договори;
Въпроси: Правилно ли са удържани осигурителните вноски;
В случай, че има доход от упражняване на свободна професия и е инвалид с 54% увреждания, следва ли да се удържа 10% плосък данък. Годишният доход не надвишава 4000лева.
Съгласно чл.4, ал.1 от КСО, работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. са задължително осигурени за всички осигурени социални рискове. По този ред се осигуряват и лицата, които работят по втори трудов договор.
На основание чл.6, ал.3 от КСО, осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените, както следва:
-за 2007 г .в съотношение65:35;
– за 2008 г. в съотношение60:40;
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят:
1. максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година;
2. минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица;
3. основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.
Аналогичен е и текстът на чл.1, ал.2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски. „Осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените или начислените и неизплатени брутни трудови възнаграждения, включително възнагражденията за платените от работодателя отпуски по чл. 155-157, 159, 161, 162, 166, 168 – 170 и 319 от Кодекса на труда, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година”.
Съгласно чл.1, ал.4 от цитираната Наредба, минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, когато съгласно условията на трудовия договор или чл. 138, ал. 2 от Кодекса на труда лицето е работило при непълно работно време, се определя пропорционално на отработените часове и часовете, съответстващи на дните по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. В тези случаи минималният месечен осигурителен доход се определя, като минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя се раздели на броя на законоустановените работни часове за месеца и получената сума се умножи по броя на отработените часове за месеца и часовете, съответстващи на дните по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване.
Когато полученото/начисленото трудово възнаграждение е по-малко от минималния осигурителен праг за съответната професия, осигурителните вноски се дължат върху прага.
Следва да се има предвид, обаче, че с промяната на Закона бюджета на ДОО за 2008г, минималният осигурителен доход не се прилага за работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството.
Съгласно § 1, т.1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството,“Бюджетни предприятия“ са държавните и общинските органи, техните структурни единици и всички икономически обособени лица, прилагащи бюджети, бюджетни сметки, извънбюджетни сметки и фондове по смисъла на Закона за устройството на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети, както и държавните фондове и институции по задължителното обществено, здравно и друго осигуряване, държавните висши училища, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио и други лица и структурни единици, чиито сметки и операции се включват от Министерството на финансите в консолидираната фискална програма.
Във връзка с гореизложеното считаме, че училищата попадат в обхвата на § 1, т.1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството и не следва да се прилагат минималните осигурителни прагове.
Въввръзкас втория Ви въпрос, относно авансово определяне на данъка за лице с намалена работоспособност, получаващо доходи по извънтрудови правоотношения/граждански договор/ предвид разпоредбите на ЗДДФЛ, Ви уведомявам следното:
Доходите от упражняване на свободна професия и за възнаграждения по извънтрудови правоотношения, изплатени след 01.01.2008г се облагат с авансов данък по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ, в редакцията на закона, действащ след 1 януари 2008г. Авансовият данък се определя от предприятието – платец на дохода, като разликата между придобития от лицето облагаем доход и удържаните задължителни осигурителни вноски се умножава с 10 на сто. При определянето на облагаемия доход за доходи от упражняване на свободна професия и възнаграждения по извънтрудови правоотношения, изплатени след 1 януари 2008г., се приспадат разходи за дейността в размер на 25 на сто.
Данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност с 50 и над 50 на сто е предвидено в чл. 18 от ЗДДФЛ. Съгласно ал.1 на посоченатаразпоредба лицата с намалена работоспособност с 50 и над 50 на сто, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ползват данъчно облекчение като сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ,се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане на срока на инвалидностчл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 23, ал.1 от ЗДДФЛ данъчното облекчение се ползва с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от същия закон, към която се прилага копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал.2 от ЗДДФЛ месечната основа по чл. 42, ал.2 за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението.
Предвид цитираната разпоредба възможността данъчното облекчение да се ползва при авансовото определяне на данък през годината е предвидена само за лица, получаващи доходи от трудови правоотношения.
Надвнесеният данък по годишната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ се възстановява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
‘