Изх. № М-24-36-87
Дата:20.02.2017 год.
ЗДДФЛ, чл. 35
ОТНОСНО: Казуси, възникнали в хода на извършвана проверка на физическо лице
Внае постъпило Ваше писмо, заведено с вх. № М-24-36-87/28.12.2016 г., в което се поставят въпроси, възникнали в хода на започнала проверка на физическо лице с цел да се установи неговото имуществено състояние. Според описаните в писмото Ви данни и приложените документи е налице следната фактическа ситуация:
1.На 01.03.2012 г. е сключен договор за заем между две физически лица. В договора е посочено, че заемната сума от 230 000 лв. ще бъде предадена от заемодателя на части до 31.12.2012 г. (в брой и по банков път). Заемателят се задължава да върне сумата до 31.12.2013 г. (в брой и по банков път). Между страните не е договорена лихва.
2.От движението на сумите по сметката на заемателя е видно, че по банков път (на четири транша) са преведени различни суми от заемодателя, като общият им размер е 226 240,49 лв. Веднага след получаването на преводите сумите са наредени в полза на „….“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е заемателят. В протокола за писмено запитване е посочено, че сумата е предоставена за финансиране дейността на дружеството, но не е посочено въз основа на какъв документ е направен този извод. Извлеченията от банковата сметка на физическото лице и от счетоводните регистри на дружеството не доказват по безспорен начин целта, поради която сумите са внесени в дружеството.
3.На 19.12.2012 г. между страните по заема е сключено споразумение за опрощаване на целия размер на заема (230 000 лв.).
4.На 28.08.2015 г. проверяваното физическо лице продава дяловете си в дружеството за сумата от 50 лв. На същата дата е сключен и договор за дарение на вземане с лицето, на което са продадени дяловете. Според договора дарителят (проверяваното физическо лице) прехвърля веднага и безвъзмездно на дарения вземането си от „…………….“ ЕООД в размер на 226 240,49 лв., като в този договор е посочено, че вземането представлява направена от дарителя временна парична вноска по смисъла на чл. 134 от ТЗ.
5.Посочили сте, че за 2012 г. проверяваното физическо лице не е подало годишна данъчна декларация.
Във връзка с описаната фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1.Следва ли да се третира като доход по чл. 35 от ЗДДФЛ опростеното задължение по предоставения заем и задължено ли е лицето да подава годишна данъчна декларация?
2.Следва ли да се приеме, че цената от 50 лв. е реалната продажна цена на дела и как следва да се определи данъчната основа по чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
1.По първия въпрос:
Липсва правно основание опростените задължения, в т.ч. и такива по договори за заем, да се третират като доход по чл. 35 от ЗДДФЛ. От друга страна органите по приходите могат да оспорят действителността на договора за заем, като най-общи насоки за това са дадени в Наръчника за извършване на проверки и ревизии на физически лица. В Наръчника е указано следното: „Ако заемодателят не е имал средства да предостави заема, то такъв договор се явява нищожен, доколкото предметът на договора е невъзможен. В този случай следва да се приеме, че произходът на средствата не е от заем и са налице укрити доходи на проверяваното/ревизираното лице.“ От приложените към преписката документи не е видно дали органите по приходите в конкретния случай са изследвали това обстоятелство, а именно заемодателят имал ли е средства да предостави въпросния заем. Приложените извлечения от банковата сметка на проверяваното лице не доказват по безспорен начин валидността на договора за заем. В този смисъл е Решение № 2894 от 15.03.2016 г. на ВАС.
2.По втория въпрос:
На основание чл. 77 от ЗДДФЛ при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от ЗКПО.
Съгласно чл. 15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. На основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
В конкретния случай сделката по продажба на дяловете безспорно е между свързани лица, а приложеният договор за дарение на вземане, сключен на същата дата между същите физически лица, води до предположението, че е възможно крайната цел да е отклонение от данъчно облагане. В случай че това предположение се потвърди и се докаже наличие на отклонение от данъчно облагане, органите по приходите имат право, в рамките на своите функции и правомощия, да определят за данъчни цели продажна цена на дяловете, различна от посочената в договора за продажбата им.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР:
/Г. ДИМИТРОВА/
Изготвили:’