Изх. № М-24-37-71
Дата:30.12.2016 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 2;
ДОПК, чл. 128;
ДОПК, чл. 129.
В запитване от ТД на НАП – гр. ……………….., препратено ни за отговор като сложен казус от Дирекция ОДОП – гр. ………………, с вх. № М-24-37-71/ 09.12.2016 г. по описа на ЦУ на НАП, е изложена следната фактическа обстановка:
Съществува различна практика на органите по приходите при определяне на срока за разглеждане на искането по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, във връзка с подадени искания за възстановяване на недължимо платени здравноосигурителни вноски от физически лица, след представяне на оправдателен документ за периоди на осигуреност в друга страна-членка на Европейския съюз.
Въпросът, който се поставя, е относно датата, на която възниква основанието за възстановяване на здравноосигурителните вноски на лицата в случаите по чл. 33, ал. 2 от ЗЗО:
1. Датата, на която са направени здравноосигурителните вноски, при наличие на осигуряване в друга страна-членка, т.е. лицето съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежи на осигуряване само в тази държава-членка и не е осигурено в НЗОК (чл. 33, ал. 2 от ЗЗО).
2. Датата, на която е издаден оправдателен документ (Е 104, S 041 и др.), т.е. лицето притежава документ, с който доказва обстоятелствата по чл. 33, ал. 2 от ЗЗО.
3. Датата, на която лицето представя оправдателния документ в НАП, т.е. лицето уведомява компетентната дирекция на НАП за наличие на обстоятелства по чл. 33, ал. 2 от ЗЗО.
Предвид изложеното и относимите нормативни разпоредби, изразявам следното становище:
Разпоредбите на чл. 128 и 129 от ДОПК уреждат реда за прихващане и/или възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и осигурителни вноски.
На основание чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП.
Видно от цитираната разпоредба, подлежащи на прихващане или възстановяване суми за задължителни осигурителни вноски са тези, които са недължимо платени или събрани от органите по приходите. Възстановяването на суми за данъци и задължителни осигурителни вноски предполага, че същите са внесени без правно основание, т.е са недължимо платени. Преценката относно дължимостта им, се осъществява от органа по приходи на компетентната ТД на НАП, в която са направени.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗЗО не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка. Разпоредбата много точно и ясно регламентира от кой момент лицата излизат извън кръга на осигурените в НЗОК – от който те стават подчинени на законодателството на друга страна-членка. В случай, че са внесени задължителни здравноосигурителни вноски след датата, на която лицата съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка, тези вноски са недължимо внесени и на основание чл. 128, ал. 1 от ДОПК подлежат на прихващане или възстановяване.
Процедурата по прихващането или възстановяването е регламентирана в разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК.Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
Лицата могат да удостоверяват пред НАП факта, че попадат в обхвата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО като представят формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (напр. А1, Е 101, ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава-членка. Документите, които се представят, удостоверяват единствено факта, че лицата са подчинени на законодателството на друга държава-членка, както и от кой момент е настъпило това обстоятелство. Лицата са извън кръга на задължително осигурените в НЗОК по силата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, а не по силата на тези доказателствени документи, поради което датата на издаването, както и датата на представянето им в компетентната ТД на НАП не могат да бъдат определящи, относно датата на възникване на основанието за възстановяване на внесените без правно основание здравноосигурителни вноски. В конкретния случай, преклузивния срок по чл. 129, ал. 1 от ДОПК следва да се брои, считано от 1 януари на годината, следваща годината на внасянето на тези недължими вноски.
На основание изложеното може да се направи извода, че задължителните здравноосигурителни вноски, внесени след датата, на която лицата съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка, са недължимо внесени и подлежат на прихващане или възстановяване по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК.
В този аспект, трябва да се отбележи, че вземанията на задължените лица от държавата представляват частноправни вземания, поради което същите се погасяват с изтичане на 5-годишна давност, от деня в който вземането е станало изискуемо (чл. 110 от Закона за задълженията и договорите). Изтичането на давностния срок погасява възможността на лицето да търси вземането си по принудителен ред, т.е. прави искането за прихващане и възстановяване неоснователно. С оглед на конкретната фактическа обстановка, следва да се има предвид, че погасителната давност за възстановяването на недължимо внесените здравноосигурителни вноски, започва да тече от датата на внасянето им.
ЗАМ.
/Г. ДИМИТРОВА/
‘