дължим алтернативен данък върху хазартната дейност с хазартни съоръжения

Изх. № 24-34-153
Дата: 25.11.2008 год.
ЗКПО, чл. 245.
Относно: дължим алтернативен данък върху хазартната дейност с хазартни съоръжения
Във връзка с Ваше писмо под горния номер, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-34-153/02.07.2008 г., изразявам следното становище:
В чл. 4. ал. 1 от Закона за хазарта (ЗХ), е предвидено, че разрешение се издава за организиране и провеждане на хазартни игри. Това организиране и провеждане законодателно не е обвързано с периода на ефективно упражняване на дейността.
Именно тази особеност на ЗХ е съобразена в разпоредбата на чл. 242 от ЗКПО – с окончателен данък се облага хазартната дейност. Необходимо е да се подчертае, че данъчното задължение възниква с издаването на разрешение за организиране на хазартни игри със съответното съоръжение и то в пълен размер за тримесечието, в което е издадено такова. Аналогично е третирането и при отнето разрешение – данък се дължи в пълен размер и за тримесечието, в което е отнето разрешението (чл. 245, ал. 3 от ЗКПО). Единственото предвидено изключение, когато данък не се дължи, е посочено в чл. 245, ал. 2 от ЗКПО за тримесечията преди и след отнемане на разрешението за организиране на хазартни игри със съответното съоръжение.
Иначе казано, разпоредбите на данъчния закон не предвиждат правна възможност за намаляване размера на дължимия данък за организиране на хазартни игри със съответното съоръжение извън разпоредбата на чл. 245 от ЗКПО. От друга страна, данъчното законодателство не следва да бъде тълкувано разширително и не е възможно да се прилага по аналогия, досежно определянето на размера на данъчната основа и размера на дължимия данък. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 60 от Конституцията на Република България данъчните задължения се установяват и определят само със закон, поради което и по аргумент на противното основание (per argumentum a contrario) намалението им също трябва да бъде установено със закон. В този смисъл са доводите и съжденията на Върховния административен съд на Република България, който в Тълкувателно Решение № 3 от 06.06.2008 г. изрично посочва, че „данъчни задължения не могат да се извличат по тълкувателен път, данъчните закони не могат да се тълкуват стеснително, разширително или да се прилагат по аналогия“. Нещо повече, в свое Решение № З от 9 февруари 1996 г. по к.д. №2/1996 г. Конституционният съд на Република България е приел, че „принципът за законоустановеност на данъчните задължения се отнася до всички елементи, определящи размера на данъка – данъчния субект, данъчната основа, данъчна ставка и пр.“
Ето защо, видно от цитираните разпоредби на ЗКПО, регламентиращи данъка върху хазартната дейност с хазартни съоръжения, данък за съответното тримесечие се дължи за съоръженията, за които е налице издадено разрешение.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’

Оценете статията

Вашият коментар