Дължими данъци и осигуровки върху изплатени възнаграждения на вещи лица и свидетели по международно арбитражно дело.

Изх. №26-Л-45
Дата: 17.09.2009 год.
ЗДДФЛ, чл. 12, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 23;
ЗДДФЛ, чл. 29, т. 2;
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1, т. 7;
ЗДДФЛ, чл. 75.
Относно: Дължими данъци и осигуровки върху изплатени възнаграждения на вещи лица и свидетели по международно арбитражно дело.
По повод Ваше писмено запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 26-Л-45/20.07.2009 г., Ви уведомявам за следното:
От описаните в писмото Ви факти, става ясно, че „…………“ЕАД, като страна по международно арбитражно дело, следва да посочи и обезпечи свидетелски показания на свидетели и експертни доклади на вещи лица, както и явяването на посочените лица на заседание в арбитражното производство. В тази връзка, „…………..“ЕАД дължи възнаграждение за извършеното и следва да го заплати директно на свидетелите и вещите лица, или на юридическото лице осигурило свидетелите или вещите лица, без участието на решаващия орган (Международния арбитражен съд). Стойностите на възнагражденията, които ще бъдат изплатени, надвишават 5000 лева, поради което „………….“ЕАД ще сключи договори със свидетелите и вещите лица за извършване на съответните процесуални действия пред арбитража.
Във връзка с описаната фактическа ситуация поставяте следните въпроси:
1.Дължат ли данъци и осигуровки местните физически лица или юридически лица,
които приемат да бъдат свидетели или да осигурят свидетелите, съответно вещи лица
по международното арбитражно дело за получените от тях суми, като се има предвид,
че една част от изплатените суми ще се използват за покриване на техните разноски по
пътуване и престой?
2.Следва ли „………………“ЕАД да начислява и удържа данък при източника върху
изплатените суми на свидетели и вещи лица в случаите, когато тези лица са
чуждестранни лица по смисъла на ЗДДФЛ и ЗКПО?
3.Следва ли да се попълва и подава искане за прилагане на СИДДО в случаите, когато
чуждестранните лица са местни лица на държава, с която България има влязла в сила
СИДДО?
Описаната фактическа ситуация е непълна, а поставените въпроси са формулирани общо, поради което е невъзможно да се изготви конкретен отговор. В тази връзка, изразявам следното принципно становище:
1. По смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон – чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ. Възнагражденията на физическите лица, получени в качеството им на свидетели
или вещи лица не са визирани като необлагаеми в ЗДДФЛ или в друг закон. На основание чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ, не са облагаеми получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения.
2.Облагането на физическите лица е структурирано според вида на конкретния доход,
като за възнагражденията по извънтрудови правоотношения приложим е чл. 29, т. 2 от ЗДДФЛ,
освен ако законът не регламентира друг специален ред. Специален, например, е редът по глава
шеста от ЗДДФЛ, предвиждащ облагане с окончателен данък за определени видове доход, като в чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ са посочени възнагражденията за технически услуги, т.е. същите се облагат с окончателен данък, когато са начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица и доколкото не са реализирани чрез определена база в страната. По смисъла на § 1, т. 9 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), във връзка с препращащата норма на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, като „възнаграждения за технически услуги“ се дефинират плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице. Предвид цитираната разпоредба и описаните в писмото Ви факти, възнагражденията на чуждестранните физически и юридически лица, които са привлечени като вещи лица биха могли да се квалифицират като възнаграждения за технически услуги и съответно да се облагат с окончателен данък по реда на ЗДДФЛ или с данък при източника по реда на ЗКПО.
3.На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен
договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат
разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната
данъчна спогодба или договор. Процедурата за прилагане на Спогодбите за избягване на
двойното данъчно облагане (СИДДО) е подробно уредена в Дял ІІ, глава 16, раздел ІІІ на ДОПК (чл. 135 и сл.). Данъчните облекчения предвидени в СИДДО могат да се ползват само след удостоверяване на основанията за това. Чуждестранното лице следва да удостовери, че: 1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО; 2. е притежател на дохода от източник в Република България; 3. не притежава определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан; и 4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО, когато има такива. Качеството „местно лице“ може да бъде удостоверено както на специално предвидения за тази цел формуляр (част от искането за прилагане на СИДДО), така и чрез издаване на специално удостоверение от данъчната администрация на съответната държава. В случай, че размера на дохода е под 100000 лв., приложение следва да намери чл. 142, ал. 1 от ДОПК, а именно изброените по-горе обстоятелства следва да се удостоверят единствено пред Вас като платец на доходите.
4.По отношение на първият поставен от Вас въпрос в частта, свързана с дължимите
осигурителни вноски, отговор може да бъде предоставен при условие, че се изясни
гражданството на физическите лица (граждани на дьржава-членка или на трета държава),
предоставят се данни за наличие на трудова активност на територията на България (и на всички
други държави – членки) и нейният характер, както и третирането дейността на свидетелите и
вещите лица като дейност на наето или самостоятелно заето лице според осигурителното
законодателство на Франция в случай, че въпросната дейност може да бъде квалифицирана като трудова.
В зависимост от всеки конкретен случай, задълженията за осигурителни вноски се уреждат съгласно приложимото спрямо лицата осигурително законодателство, като следва да се има предвид, че задължителни осигурителни вноски съгласно българското законодателство
са дължими единствено при условие, че то е определено като приложимо спрямо физическите лица, визирани в запитването.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Оценете статията

Вашият коментар