2_186/ 04.02.2011 г.
КСО – чл.4, ал.3, т.2
чл.6, ал.8
ОТНОСНО: дължими лични осигурителни вноски вноски за починало самоосигуряващо се лице- едноричен търговец
Предприятието на починалия едноличен търговец е поето от един от наследниците на починалото лице. Поставени саследните въпроси:
– дължат ли се от наследника, поел предприятието на починалия едноличен търговец, осигурителни вноскидо датата на смърта му ?
– следва ли да се подаде декларация за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за починалия едноличен търговец ?
При така представената фактическаобстановка и на основание действащата нормативна база, изразявам следното становище:
1. Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Осигурителните вноски са за сметка на лицата и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено/ЗБДОО/ осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Тези лица, в годишен аспект, определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица/ чл.6, ал.8 от КСО/.
За самоосигуряващите се лица на основание чл.127, ал.1 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване, възниква и задължение за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд /за родените след 31 декември 1959 г./ и на здравно осигуряване, върху месечен осигурителен доход,не по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход засамоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността, съгласно справката къмданъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от КСО.
Тъй като физическите лица, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци са длъжни да внасят осигурителни вноски изцяло за своя сметка, те се считат за самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО (чл. 5, ал. 2 отКСО).
Осигурителните правоотношения на самоосигуряващото се лице за рисковете инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинствоимат личен характер, което означава, че имуществените права и задължения по тях не могат да се прехвърлят на трети лица и се прекратяват със смъртта на лицето.
Наследниците на починалото осигурено лице не наследяват правата му на обезщетения по чл. 2, ал.1 от КСО и наследството не е обременено с неизпълнените задължения за задължителни осигурителни вноски.
Като правоприемници на предприятието на починалия едноличен търговец, наследниците ще поемат само евентуалните задължения на правододателя като осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, ако същия е имал задължение да внася осигурителни вноски за други физически лица.
При така изяснените обстоятелства и във връзка с еднаквата и непротиворечива практика на ВАС (примерно: решение № 6741/ 02.07.2003 г.; решение № 1444 от 19.02.2004 г.; решение № 10097 от 03.12.2004 г.), считаме, че за наследниците на починалото лице – едноличен търговец, не може да възникне задължение да внасят невнесените лични осигурителни вноски на починалия едноличен търговец, тъй като личните права и задължения на самоосигуряващия се погасяват с факта на смъртта му.
2. При смърт на физическо лице, което през данъчната година е получило облагаеми доходи, липсва правно основание и възможност наследниците да подаватгодишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица/ЗДДФЛ/ за доходи, получени приживе от наследодателя. Аргументите за това се извличат от разпоредбите на ЗДДФЛ и по конкретно от:
– чл. 3 от ЗДДФЛ, където е визирана лична отговорност за данъка върхудоходите на физическите лица;
– чл. 50, ал. 1 т.1 от ЗДДФЛ, където е регламентирано, чеданъчнозадължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл.28.
На основание изложеното, може да се направи обоснования извод, че след смъртта на самоосигуряващото се лице, наследниците не следва да подават годишна данъчна декларация от името на наследодателя по чл.50 от ЗДДФЛ, а следователно и даопределят годишен размер на осигурителния доход в Таблица 1 и 2 къмСправката заопределяне на окончателния размер на осигурителния доход.
‘