ЗДДФЛ – чл. 29; чл. 43; чл. 65;
КСО – чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 3
ОТНОСНО:Дължими осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и данък по ЗДДФЛ при изплащане на възнаграждения по извънтрудови правоотношения на студенти и пенсионери
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ……….,
В отговор на Ваше запитване, ………, Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, дружеството, което представлявате, ще ползва услугите на пенсионери и студенти по граждански договори. Възнаграждението, което ще им заплащате, след приспадане на нормативно признатите разходи, е под минималнатаработна заплата за страната. Интересувате се за следното:
1.Следва ли да се начисляват осигурителни вноски върху така получените суми по гражданските договори?
2.Ако не се дължат осигурителни вноски, лицата задължени ли са сами да се осигуряват здравно?
3.Следва ли да се удържа ДОД от облагаемия доход по договорите?
Предвид описаната фактическа обстановка, изразяваме следното становище по така формулираните въпроси:
Въпрос 1:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и не са осигурени на друго основание през съответния месец подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, ако получаваното от тях месечно възнаграждение след намаляването му с нормативно признатите разходи, е равно или по-голямо от минималната за страната работна заплата.
Когато лицата са осигурени на друго основание, се дължат вноски върху възнаграждението по гражданския договор, независимо от неговия размер (чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО).
Дължимите осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените лица в съотношение 60:40 за 2008 г. (чл. 6, ал. 3, т. 6 от КСО) като се внасят чрез възложителите. При изплащане на суми за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващи се лица осигурителни вноски не се дължат от възложителите и не се удържат от изплатените възнаграждения. В чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ) е указано, че самоосигуряващите се лица внасят дължимите осигурителни вноски върху получените през календарната година доходи по извънтрудови правоотношения по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – при деклариране на доходите с годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ.
Редът за внасяне на здравноосигурителни вноски при работа без трудово правоотношение е регламентиран в чл. 40, ал. 1, т. 3, букви „а” – „в” от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и е уеднаквен с осигурителния режим по КСО, с изключение на случаите когато лицата получават пенсия.
Съгласно чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧ лицата, на които е отпусната пенсия, в случаите когато упражняват дейностите по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4, 5 и 6 от КСО, включително работа без трудово правоотношение (т. 5 и т. 6), се осигуряват само по свое желание. В ЗЗО липсва аналогичен текст по отношение на пенсионерите, които работят по извънтрудови правотношения. Ето защо, здравни вноски следва да се внасят и когато изпълнителят по граждански договор е пенсионер. Предвид изложеното, здравни вноски за лице, което полага труд без трудови правоотношения и получава пенсия, няма да се дължат само в случаите, при които изплащаната сума, след намаляването й с нормативно признатите разходи, е под минималната работна заплата, и лицето не е осигурено здравно на някое от основанията, изброени в чл. 40, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗО (чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО).
Относно студентите, които полагат труд без трудови правоотношения, се прилага общият ред за внасяне на осигурителни вноски, регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 или 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 3, букви „а” – „в” от ЗЗО.
Въпрос 2:
Разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО гласи, че лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, се осигуряват върху осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Предвид тази разпоредба, в хипотезата, при която пенсионер получава месечно възнаграждение за работа без трудово правоотношение в размер под минималната работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, и при условие, че не е осигурен на друго основание по чл. 40, ал. 1, т. 1 или 2 от ЗЗО, здравноосигурителни вноски върху полученото от него възнаграждение не се дължат.
В този случаи пенсионерът не е задължен да внася здравноосигурителни вноски за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, тъй като е осигурен здравно от републиканския бюджет.
В същата хипотеза, ако лицето не е пенсионер, а е студент, здравноосигурителни вноски от лицето на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО също не се дължат. Това е така, защото студентите се осигуряват за сметка на републиканския бюджет при условията на чл. 40, ал. 3 от ЗЗО, а те са следните:
?да са приети във висше учебно заведение на редовно обучение;
?да не са навършили 26-годишна възраст;
?да не са осигурени на друго основание по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗЗО.
Независимо, че се касае за доход по извънтрудови правоотношения, обхванат от разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, реално студентът не е осигурен върху този доход, тъй като не са налице условията за осигуряване по тази точка: изплащаната сума, след намаляването й с нормативно признатите разходи, да е равна или по-голяма по размер от минималната работна заплата, или без оглед нейния размер, ако лицето е осигурено на някое от основанията, изброени в чл. 40, ал. 1, т.1 или т. 2 от ЗЗО.
Въпрос 3:
Относно данъчно облагане на доходи на студенти и пенсионери, наети на граждански договори.
Съгласно чл.29 т.2 от Закона за данъците върху доходите на физически лица облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон и получават възнаграждения по извънтрудови правоотношения, в т.ч. по т.н. граждански договорисе определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 25 на сто.
На основание чл.43 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл.29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Размерът на дължимия данък се определя като тази разлика се умножи по данъчната ставка 10 на сто. Когато платец на дохода е предприятие той определя и удържа данъка при изплащане на дохода. /чл.43 ал.2 и ал.3 от ЗДДФЛ/.
Съгласно чл.65 ал.10 от ЗДДФЛ данъкът, който платецът на дохода е задължен да удържа по чл.43, се внася до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан.
В предвид на цитираните правни норми от данъчния закон платеца на доход е задължен да удържа и внася данък при изплащане на доход независимо от размера му.
‘