Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски – чл. 1, ал. 7, т. 4
ОТНОСНО: Дължими осигурителни вноски върху сумите за работно облекло, изплащани съгласно Колективен трудов договор
Фактическа обстановка:
Съгласно издаденото удостоверение обр. УП-2 на служител при Община – Х (който не е държавен служител) в осигурителния му доход са включени суми за работно облекло, начислени и изплатени със Заповед на кмета на общината като допълнително възнаграждение към заплатите за месец ноември 2008 г. Според осигурителя, допълнителното възнаграждение за работно облекло не е предвидено в нормативен акт, така както изисква разпоредбата на чл. 1, ал. 7, т. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, а е определено с Колективен трудов договор. Поради това, върху тези суми са внесени осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, в т.ч. и за фонд „Пенсии”.
При представяне на документите за пенсиониране на този служител от отдел „Пенсии” в ТП на НОИ – гр. Х отказват да приемат така изготвеното удостоверение обр. УП-2 с включени суми за работно облекло с аргумент, че върху тях не се дължат осигурителни вноски и същите не следва да се вземат предвид при пенсиониране.
Поставени въпроси:
1.Дължи ли Община – Х осигурителни вноски върху допълнителното възнаграждение за работно облекло и следва ли то да бъде зачетено за осигурителен доход?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по държавното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по запитването:
Съгласно чл.1, ал. 7, т. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (в редакцията след изм. – ДВ, бр. 21 от 2004 г.) не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставено при условия и по ред, предвидени в нормативен акт.
Нормативните актове са посочени в Закона за нормативните актове (ЗНА):
?Конституцията, кодексите и законите са нормативни актове от по-висока степен;
?Постановленията, правилниците, наредбите и инструкциите са подзаконови нормативни актове.
Разпоредбите относно правото на работно, униформено и представително облекло на определен кръг лица, се съдържат в нормативните актове, които регулират обществените отношения в съответната област – кодекс или закон. Когато работното, униформеното или представителното облекло се предоставят по силата на подзаконов нормативен акт (постановление, наредба, правилник или инструкция), неговото издаване трябва изрично да бъде предвидено в нормативен акт от по-висока степен.
Трудовите отношения между работника или служителя и работодателя и отношенията, които са непосредствено свързани с тях, се уреждат от Кодекса на труда.
На основание чл. 296, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективния трудов договор (КТД). Работникът или служителят е длъжен да носи работното или униформеното облекло през работното си време и да го опазва като имущество на работодателя (чл. 296, ал. 2 от КТ).
Чл. 296 от КТ е обща разпоредба, с която се установява правото на работниците и служителите на безплатно работно облекло и задължението на работодателя да осигури такова облекло. В същата е посочено, че условията и реда за осигуряване на безплатно работно облекло се установяват от Министерския съвет или в колективен трудов договор, но подзаконовият нормативен акт, който регламентира реда и условията за предоставяне на безплатно работно облекло е Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, приета с ПМС № 72/30.12.1986 г.
В чл. 7 от споменатата наредба е определено предназначението на работното облекло – да предпазва личното облекло на работниците и служителите, когато условията на работа налагат това (чл. 7 от наредбата). Работодателят – самостоятелно или съвместно с колективния орган на управление определя списъка на работниците и служителите по професии и длъжности, които имат право на работно облекло (чл. 8 от наредбата). Другите изисквания на наредбата по отношение на безплатното работно облекло – начин за получаването, срокове за износване, отношения между работодателя и работниците и служителите, при напускане на работа преди изтичане срока на износване на работното облекло са конкретзирани в раздел І.
Предвид разпоредбата на чл. 1, ал. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, според която получаването на работно облекло трябва да е изрично предвидено в нормативен акт (закони и актове по прилагането им – правилници, наредби, постановления и инструкции), за да отпадне задължението за работодателя за внасяне на осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване върху равностойността на облеклото, същото следва да бъде предоставено при спазване на условията и реда, регламентирани в Наредбата за безплатното работно и униформено облекло или предвидени в друг нормативен акт, касаещ правото на безплатно работно облекло на определена категория лица.
‘