КСО – чл. 6, ал. 1 и ал. 11, чл. 157, ал. 6;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1;
НЕВД – чл. 1, ал. 7, т. 4
ОТНОСНО: Дължими осигурителни вноски върху възнагражденията за представително облекло, изплащани съгласно Колективен трудов договор
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ……………..,
Изложена фактическа обстановка:
Съгласно Колективен трудов договор определени длъжностни лица при …. университет …… имат право на допълнително възнаграждение за представително облекло.
Поставени въпроси:
1.Дължат ли се осигурителни вноски върху еднократното допълнително възнаграждение за представително облекло, предвидено в Колективния трудов договор?
2.Какви осигурителни вноски следва да се внасят, ако такива се дължат?
При тази фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по запитването:
По първи въпрос:
На основание чл.1, ал. 7, т. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (в редакцията след изм. – ДВ, бр. 21 от 2004 г.) не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставено при условия и по ред, предвидени в нормативен акт.
Нормативните актове са посочени в Закона за нормативните актове (ЗНА):
?Конституцията, кодексите и законите са нормативни актове от по-висока степен;
?Постановленията, правилниците, наредбите и инструкциите са подзаконови нормативни актове.
Разпоредбите относно правото на работно, униформено и представително облекло на определен кръг лица, се съдържат в нормативните актове, които регулират обществените отношения в съответната област – кодекс или закон. Когато работното, униформеното или представителното облекло се предоставят по силата на подзаконов нормативен акт (постановление, наредба, правилник или инструкция), неговото издаване трябва изрично да бъде предвидено в нормативен акт от по-висока степен.
Трудовите отношения между работника или служителя и работодателя и отношенията, които са непосредствено свързани с тях, се уреждат от Кодекса на труда (КТ).
В чл. 296, ал. 1 от КТ е регламентирано, че работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективния трудов договор. По отношение правото на представително облекло случаите, при които нормативен акт предвижда такова облекло да се предоставя на работници и служители, са ограничени до хипотезата на чл. 16, ал. 2 от Наредбата за безплатно работно и униформено облекло. Съгласно посочената разпоредба на работниците, участващи служебно в международни или вътрешни панаири или изложби, се осигурява представително облекло, ако извършваната работа налага това.
Според изложената фактическа обстановка в запитването възнагражденията за представително облекло, които работодателят изплаща на определени длъжностни лица при …….. университет – ……. са предвидени само в Колективен трудов договор. Правото на представително облекло за работещите по трудови правоотношения лица няма изрична правна регламентация в КТ или в Наредбата за безплатно работно и униформено облекло (извън хипотезата на чл. 16, ал. 2 от наредбата). Доколкото няма друга специална норма, която да урежда тази материя, считаме че не са изпълнени условията на чл. 1, ал. 7, т. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, поради което върху възнагражденията за представително облекло, изплащани единствено на основание Колективен трудов договор, следва да се начисляват осигурителни вноски.
По втори въпрос:
На втория въпрос, какви осигурителни вноски следва да внася ……. университет в качеството му на осигурител, ако такива се дължат върху възнагражденията за представително облекло, поради неизчерпателната фактическа обстановка в запитването даваме следния принципен отговор:
Ако сумите за представително облекло се предоставят за сметка на социалните разходи, върху тях следва да се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване в размера за фонд «Пенсии» и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (чл. 6, ал. 11 във връзка с чл. 157, ал. 6 от КСО). Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване върху същите се дължат и здравноосигурителни вноски.
Когато възнагражденията не се изплащат под формата на социален разход, а се отчитат като средства за работна заплата, се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за всички осигурени социални рискове в размерите по чл. 6, ал. 1 от КСО, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване.
‘