КСО – чл. 5, ал. 4, чл. 9, ал. 3, т. 2;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1 и ал. 5
ОТНОСНО:Дължими осигурителни вноски за лице, възстановено на работа след уволнение, признато за незаконно от компетентните органи
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ………….,
В отговор на Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „ОУИ” – гр. …………. с вх. № …………., Ви уведомяваме за следното:
В писмото си описвате следната фактическа обстановка:
Със заповед от 09.10.2002 г. сте била уволнена от работа, но тъй като ВКС е признал уволнението за незаконно – с решение от 21.05.2007 г. на 10.07.2007 г. сте се върнала на предишната работа. На 26.07.2007 г. отново сте освободена от работа. Бившият Ви работодател е внесъл дължимите осигурителни вноски за периода на оставането Ви без работа вследствие на това уволнение, с изключение на първия и последния месец от периода, а именно: месец октомври 2002 г. – за работните дни от уволнението до края на месеца и месец юли 2007 г. – за работните дни от началото на месеца до датата на възстановяването Ви на предишната длъжност.
Поставяте въпроса, дължат ли се осигурителни вноски за това време и по какъв начин следва да се внесат?
При така изложената фактическа обстановка, отговаряме следното по зададения казус:
Съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) времето, през което лицата са останали без работа поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, се зачита за осигурителен стаж:
?за периода от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2001 г. на основание чл. 10, ал. 2, т. 5 от КСО (в редакцията до 31.12.2001 г.) ;
?за периода след 1 януари 2002 г. съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО (в редакцията след 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г.)
За осигурителен стаж се признава целият период, през който лицата са били без работа – от датата на уволнението до възстановяването им на работа. За времето до 31 декември 2001 г., ако лицето не е било осигурявано, се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение преди уволнението, а ако е било осигурявано, вноски не се дължат.
За периода след 1 януари 2002 г., ако лицето е започнало работа при друг работодател, при когото е осигурявано върху по-малък осигурителен доход, осигурителни вноски се внасят върху разликата между този осигурителен доход и последното брутно възнаграждение преди уволнението. Вноските са в размера за фонд „Пенсии”, в зависимост от категорията труд и за допълнително задължително пенсионно осигуряване – в професионален и/или в универсален пенсионен фонд. След 01.01.2003 г. доходът, върху което се внасят осигурителни вноски за периодите на оставане без работа след незаконно уволнение не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.
За времето, което се зачита за осигурителен стаж на основание на горепосочените разпоредби – чл. 10, ал. 2, т. 5 (в редакцията до 31.12.2001 г.) и чл. 9, ал. 3, т. 2 (в редакцията след 01.01.2002 г.) не се внасят здравни вноски. Върху обезщетението по чл. 225 от КТ се дължат вноски за здравно осигуряване, ако същото се отнася за периоди преди 1 януари 2003 г., съгласно действащата до тази дата разпоредба на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Когато се изплаща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, отнасящо се за периоди преди 01.01.2003 г., върху сумата на присъденото обезщетение се внасят здравноосигурителни вноски от работодателя и от осигуреното лице, които се разпределят между тях в определено съотношение за съответната година, посочено в чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. За времето след 6-те календарни месеца, за които се изплаща обезщетението, ако не е осигурено здравно на друго основание, лицето дължи здравноосигурителни вноски за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО (предишна ал. 4 – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г.), върху следния доход:
?за периода до 31.12.2004 г. върху месечен осигурителен доход, не по-малък от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната карендарна година;
?за периода след 01.01.2005 г. – върху не по-малко от половината на този доход.
В случаите на възстановяване на работа след уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, работодателят следва да представи в компетентната териториална дирекция на НАП декларациите по чл. 5, ал. 4 от КСО за целия период, през който лицето не е работило – от уволнението до възстановяването му на работа. Информацията се подава по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица, а за периода до 31.12.2005 г. съгласно Инструкция № 1/11.02.2000 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица.
Декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице“ се подава за всеки един месец от периода на оставане без работа или от периода на осигуряване върху по-малък осигурителен доход като в т. 12 «Вид осигурен» се попълва код 18. За периоди преди 1 януари 2001 г. се вписва кодът, който би следвало да се посочи, ако лицето е било на работа.
В случаите на незаконно уволнение следва да се подаде и декларация образец 6, в която се включват дължимите осигурителни вноски, отнасящи се за периоди след 01.01.2005г.
В конкретния случай, осигурителят е следвало да внесе дължимите осигурителни вноски за периода от 09.10.2002 г. (ако това е датата на прекратяването на трудовите правоотношения) до 09.07.2007 г. включително, т.е. за целия период на оставането Ви без работа – в горепосочените размери. За същия период следва да се подадат и декларациите по Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица – по указания по-горе ред.
‘