осигурителният стаж, който следва да й бъде зачетен за периода на незаконното уволнение, осигурителният институт изразява становище, че осигурителни вноски от осигурителя на основание чл. 9, ал. 3, т.

КСО – чл. 5, ал. 4, чл. 9, ал. 3, т. 2 и ал. 5;
НЕВДПОВ – чл. 4а;
ДОПК – чл. 72, чл. 74, чл. 75 и чл. 109, ал. 1
Във връзка с Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. …………/18.09.2014 г., Ви уведомяваме за следното:
От изложеното в писмото Ви и приложените към него копия на документи, става ясно, че М.А.Б., ЕГН ………, е била освободена от работа като „детска учителка” в ЦДГ „…….”, считано от 01.09.2000 г. С решение на ВКС от 16.09.2003 г. тя отново е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. В отговор на нейно запитване до ТП на НОИ …….относно осигурителният стаж, който следва да й бъде зачетен за периода на незаконното уволнение, осигурителният институт изразява становище, че осигурителни вноски от осигурителя на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО се дължат само за времето след 01.01.2002 г., докато за периода преди това, предвид действащата до 31.12.2001 г. разпоредба на чл. 10, ал. 2, т. 5 от КЗОО (загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.), вноски не се дължат, тъй като е работила в ЦДГ „……..” ……. и ОДЗ „……….” ………. Според данните в придружителното писмо на ТД на НАП ….., осигуряването й при тези работодатели е с прекъсвания за периода от м.09.2000 г. до м.02.2001 г. и за месеците – 04, 05, 08 и 12.2001 г., а месеците – 03, 06, 07, 09, 10 и 11.2001 г. са непълни (не са отработени всичкиработни дни).
Във връзка с гореизложеното, искате да бъде определена „сумата, за която трябва да бъдат внесени осигурителни вноски” от осигурителя ЦДГ „………….” ……… за периода на незаконното уволнение на г-жа ………., като посочвате, че към датата на уволнението тя е получавала основно месечно възнаграждение в размер на 162 лв. и 19,20 % за прослужено време.
При така представената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:
І. Относно приложимата правна норма за начисляване и внасяне на осигурителни вноски от осигурителя за периода на незаконното уволнение:
Съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) времето, през което лицата са останали без работа поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, се зачита за осигурителен стаж, както следва:
?за периода от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2001 г. – на основание чл. 10, ал. 2, т. 5 от Кодекса за задължително обществено осигуряване (Загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.), в редакцията до 31.12.2001 г.;
?за периода след 1 януари 2002 г. – на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 (посл. изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от Кодекса за социално осигуряване, в редакцията след 01.01.2002 г.,
За осигурителен стаж се признава целият период, през който лицата са били без работа – от датата на уволнението до възстановяването им на работа.
За времето от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2001 г., ако лицето не е работило при друг работодател, се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя за целия период, признат за осигурителен стаж, върху полученото брутно възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението. Вноските са в размера за фонд “Пенсии”, определен за съответната категория труд.
В случай, че лицето е работило при друг работодател, осигурителни вноски не се дължат от работодателя, извършил неправомерното уволнение. Осигурителният стаж на лицето се зачита при другия работодател в зависимост от категорията на труда, при условията на която е работило при този работодател.
След 1 януари 2002 г., ако лицето не е било осигурявано през периода на незаконното уволнение, осигурителни вноски за сметка на осигурителя се дължат – от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
От 01.01.2002 г. на основание чл. 9, ал. 5 от КСО за лицата, чието уволнение е признато за незаконно от компетентните органи се дължат осигурителни вноски за фонд „Пенсии” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален и универсален пенсионен фонд. Вноските за ДЗПО също са изцяло за сметка на работодателя.
След 01.01.2003 г. възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски за периодите на оставане без работа след незаконно уволнение не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. За лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период.
За времето, което се зачита за осигурителен стаж на основание на горепосочените разпоредби – чл. 10, ал. 2, т. 5 от КЗОО (в редакцията до 31.12.2001 г.) и чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО (в редакцията след 01.01.2002 г.), не се внасят здравноосигурителни вноски. Върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ се дължат вноски за здравно осигуряване, само ако същото се отнася за периоди преди 1 януари 2003 г., съгласно действащата до тази дата разпоредба на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). След изтичането на срока, за който се изплаща обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, здравноосигурителни вноски от страна на работодателя, извършил неправомерното уволнение, не се дължат.
В случаите на уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, осигурителят (работодателят) следва да представи в компетентната териториална дирекция на НАП декларации съгласночл. 5, ал. 4 от КСО за целия период, през който лицето не е работило – от уволнението до възстановяването му на работа. Информацията се подава по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, а за периода до 31.12.2005 г. съгласно Инструкция № 1/11.02.2000 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица.
Декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице“ се подава за всеки един месец от периода на оставане без работа и/или от периода на осигуряване върху по-малък осигурителен доход, като в т. 12 “Вид осигурен” от декларацията за 2000 г. се попълва кодът, който би следвало да се посочи, ако лицето е било на работа, а за периода след 1 януари 2001г. се вписва код 18.
В тези случаи следва да се подаде и декларация образец 6, в която се включват дължимите осигурителни вноски, отнасящи се за периоди след 01.01.2005 г.Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредбата за реда за внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд “ГВРС”, осигурителите и самоосигуряващите се лица, с изключение на лицата по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, които внасят задължителни осигурителни вноски, отнасящи се за периоди преди 1 януари 2005 г., подават заявление съгласно приложение № 1 преди внасянето на вноските.
На основание чл. 4а (Нов – ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г.) от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО лицето представя пред осигурителя/работодателя декларация за месечния размер на осигурителния доход, върху който е било осигурявано, или декларира обстоятелството, че не е било осигурявано.
ІІ. Относно искането за определяне на „сумата, за която трябва да бъдат внесени осигурителни вноски”:
Във връзка с искането Ви за определяне размера на дължимите осигурителни вноски, които осигурителят ЦДГ „………” …….. следва да внесе за горепосоченото лице (доколкото правилно разбираме предмета на искането), Ви уведомяваме за следното:
На основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от javascript:top.navigateDocument(‘ЗНАП_2002’);Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) агенцията установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл. 162, ал. 2 от ДОПК публични държавни вземания са и задължителните осигурителни вноски, които се дължат по силата на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване. Задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват по ред, определен в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Установяването на задълженията е предварително – с декларация, с която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски (по чл. 105 от ДОПК) и с акт на орган по приходите за установяване на задължение въз основа на подадена от задълженото лице декларация (по чл. 106, ал. 1 и по чл. 107, ал. 3 от ДОПК) и окончателно – с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК. Актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция на НАП (чл. 7, ал. 1 от ДОПК). Не се образува производство за установяване на задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация (чл. 109, ал. 1 от ДОПК).
По отношение възможността ТД на НАП …. да Ви предостави данни за осигуряването на лицето през периода на неправилното му уволнение, следва да имате предвид, че обхватът на данъчно-осигурителната информация е определен в чл. 72, ал. 1 от ДОПК, а основанията за разкриване на данъчната и осигурителна информация се съдържат в разпоредбите на чл. 74 и 75 от ДОПК. Данни, съставляващи данъчна и осигурителна информация, могат да се разкриват само по определени условия и ред, на определени задължени лица и субекти. Към постъпило писмено искане за разкриване на осигурителна информация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите следва да се приложи съгласие на задълженото лице, за което се отнасят данните (чл. 74, ал. 2, т. 1 от ДОПК). Наличието на писменото съгласие на задължените лица, за които се отнасят сведенията, освобождава органите и служителите на приходната администрация от отговорността за неправомерно разкриване на сведения, съставляващи данъчна и осигурителна информация.
ІІІ. Относно задължението на осигурителя за внасяне на осигурителни вноски за лицето за периода на неправилното му уволнение:
Задължението на осигурителя ЦДГ „……..” …… за внасяне на осигурителни вноски за упоменатото лице за периода на оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение, следва да се определи в зависимост от конкретната фактическа обстановка и цитираните по-горе разпоредби.
За времето от 01.09.2000 г. до 31.12.2001 г., ако бъде безспорно установено, че има периоди, през които лицето не е работило или не е отработило всички календарни дни в месеца, за месеците/дните, през които то не е работило (не е осигурявано),независимо от това, дали през тези периоди на същото е изплащано или не обезщетение за безработица, осигурителни вноски на основание чл. 10, ал. 2, т. 5 от КЗОО (в редакцията до 31.12.2001 г.) се дължат от осигурителя.
За втория период – от 01.01.2002 г. до възстановяването на лицето на предишната работа, осигурителни вноски съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО следва да се внесат за всички, периоди, за които бъде установено, че то не е осигурявано или е осигурявано върху по-малък осигурителен доход, спрямо осигурителния му доход преди уволнението.
За времето от 01.01.2000 г. до 31.12.2003 г. са определени следните размери на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., които работят при условията на трета категория труд:
?2000 г. – 32 на сто;
?2001 г. – 29 на сто;
?2002 г. и 2003 г. – 29 на сто.

Оценете статията

Вашият коментар