Изх. № 26-Т-74
Дата:11.07.2017 год.
КСО, чл. 40, ал. 1;
КСО, чл. 40, ал. 5;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 1;
КСО, чл. 6, ал. 3;
КСО, чл. 6, ал. 6;
КСО, чл. 6, ал. 7;
КСО, чл. 157, ал. 6;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1.
ОТНОСНО: Дължими осигурителни вноски за периода на първите три работни дни от временната неработоспособност, когато служителят няма необходимия осигурителен стаж за изплащане на парично обезщетение.
По повод запитването Ви, постъпило вна Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) и заведено с вх. №26-Т-74 от 14.06.2017г., отговарям следното:
Отпуск при временна неработоспособност е уреден в разпоредбата на чл. 162, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда (КТ), съгласно която работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето. Отпуските по предходната алинея се разрешават от здравните органи и не зависят от признатия трудов стаж. Правото на обезщетение по време на временната неработоспособност, обаче е в зависимост от осигурителния принос на лицето.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.
На основание чл. 40, ал. 5 от КСО осигурителят е длъжен да изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение, а не парично обезщетение за временна неработоспособност. В закона няма изискване лицето да е придобило определен осигурителен стаж за изплащане на трудово възнаграждение за тези дни.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. В този смисъл трудовото възнаграждение, изплащано от осигурителя на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност, е осигурителен доход и върху него се дължат осигурителни вноски за всички фондове на държавното обществено осигуряване (ДОО) в размерите, определенив чл. 6, ал. 1, ал. 3, 6 и 7 от КСО. Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 7, 8 и 9 се разпределят между осигурителите и осигурените, а за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 10 са за сметка на държавния бюджет, съответно бюджета на съдебната власт.
Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДВПОВ). Върху среднодневното брутно възнаграждение за първите три работни дни от временната неработоспособност работодателят дължи вноски за ДОО, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от наредбата осигурителните вноски се внасят включително върху възнагражденията за отпуските по чл. 162 от КСО, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. За лицата, за които минималните осигурителни доходи не се прилагат, сборът от възнаграждението за отработените дни и възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО за календарния месец, върху който се дължат осигурителни вноски, не може да бъде по-малък от минималната работна заплата, определена за страната.
На основание чл. 157, ал. 6 от КСО осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО, с изключение на случаите по чл. 9, ал. 6 и 7 и чл. 9а, ал. 1 и 2 от КСО. Това означава, че върху възнаграждението, изплатено от работодателя на основание чл. 40, ал. 5 от КСО, се дължат осигурителни вноски за универсален и професионален пенсионен фонд.
Здравноосигурителните вноски за първите три работни дни от временната неработоспособност, за които работодателят изплаща възнаграждение, се дължат по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО). На основание тази разпоредба за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО здравноосигурителните вноски се дължат върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.
При подаване на данни по реда наНаредба № Н-8 от 2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица в декларация образец № 1 работните дни, за които осигурителят изплаща възнаграждение на основание чл. 40, ал. 5 от КСО, се попълват в т. 16А „Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 5 от КСО“, а възнаграждението се включва в дохода, който се попълва в т. 21 от декларацията.
ЗАМ.
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/
‘