Дължимост на осигурителни вноски върху получено обезщетение по чл. 50а от Кодекса за социално осигуряване.

ОТНОСНО: Дължимост на осигурителни вноски върху получено обезщетение по чл. 50а от Кодекса за социално осигуряване.

Във Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ …. с вх. № 94-00-50/23.04.2021 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Вие сте самоосигуряващо се лице, което работи и получава 50 % от обезщетението при бременност и раждане, съгласно чл. 50а, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Поставяте следните въпроси:
1. Следва ли да внасяте здравноосигурителна вноска върху обезщетението, което получавате?
2. В какъв размер са здравноосигурителните вноски и върху какъв доход се изчисляват – върху минималния месечен осигурителен доход или върху размера на обезщетението?
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, Ви уведомявам за следното:
Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване (ДОО). За да възникне задължение за осигуряване, е необходимо лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО). С други думи, в основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност по КСО, срещу която лицето получава доходи за положения труд.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 3 и 4 от КСО).
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване (ДОО), с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, с изключение на чл. 9, ал. 6 и 7. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят в сроковете по чл. 7 от кодекса (чл. 157, ал. 6 и чл. 158 от КСО).
Здравното осигуряване на самоосигуряващите се по смисъла на КСО лица се осъществява по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Те се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО.
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец („Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице“ – образец ОКд-5) от изпълнителния директор на НАП, до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
На основание чл. 9, ал. 2, т. 5 за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО здравноосигурителната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл. 29, ал. 3, се определя върху доход и се внася, както следва: за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от Кодекса на труда – минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица; вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят; осигурителните вноски за лицата, които се осигуряват за своя сметка, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО, са в същия размер и се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, върху минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. За възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване осигурителните вноски се дължат по реда на т. 1.
Видно от изложеното, когато самоосигуряващото се лице упражнява трудова дейност, то е задължено да се осигурява по гореописания ред по КСО и ЗЗО. Когато ползва отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, според разпоредбите на КСО не дължи осигурителни вноски, а според ЗЗО дължи здравноосигурителни вноски в размер на 4,8% върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.
На основание чл. 50а, ал. 1 от КСО майката, която отговаря на условията по чл. 48а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 49, когато:
1. след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи, не ползва отпуск за бременност и раждане или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;
2. след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи, самоосигуряващото се лице започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство.
Цитираната разпоредба урежда условията и възможността майката да се върне на работа преди изтичане на отпуска за бременност и раждане. Според разпоредбата на т. 2 след изтичане на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи, ако самоосигуряващото се лице започне да упражнява трудова дейност, има право да получава 50 на сто от определеното му обезщетение.
Следователно за периодите, през които Вие сте започнала да упражнявате трудова дейност като самоосигуряващо се лице, подлежите на задължително осигуряване за ДОО, за ДЗПО и за здравно осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т.1, 2 и 4 от КСО, чл.127 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, т.е. задължителните осигурителни вноски са дължими по гореописания ред, в качеството Ви на самоосигуряващо се лице, което упражнява трудова дейност.
Във връзка с получаваното от Вас обезщетение по чл. 50а, ал. 1, т. 2 от КСО, не се дължат допълнителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, включително и по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, тъй като в тази разпоредба не е предвидено задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски върху това обезщетение.
Обръщам Ви внимание, че размерът на обезщетението по чл.50а от КСО не се посочва в декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“, която подавате ежемесечно по реда на Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, тъй като във връзка с получаването му не дължите задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО.

5/5

Вашият коментар