Изх. №М-24-31-41
Дата: 05.08.2014 год.
ДОПК, чл. 127;
ДОПК, чл. 129, ал. 5;
ДОПК, чл. 174.
Относно: дължимост на възстановяване на суми, платени по отменен на основание изтекла абсолютна погасителна давност ДРА
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № ………, сте изложили следната фактическа обстановка:
ДРА, с който са установени задължения по ЗДДС на данъчно задължено лице, е отменен частично от Върховния административен съд поради изтекла абсолютна погасителна давност към момента на постановяване на съдебното решение. До постановяване на решението част от сумите по акта са внесени от лицето.
Запитването е подлежат ли на възстановяване сумите – главница и лихви, внесени от лицето по ДРА в отменената му поради изтекла давност част.
Предвид така изложената фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Съгласно чл. 174 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок. В случай, че сумите по акта са платени от данъчно задълженото лицепреди отмяна на ДРА на основание изтекла давност, цитираната законова норма би била неприложима.
Считам, че след отмяна на акта, с който е установена като задължение платената от лицето сума, същата са явява недължимо внесена, предвид липсата на изпълнително основание. Лицето е заплатило сумата на основание чл. 127 от ДОПК, като същевременно е обжалвало определените с акта задължения. След отмяната на акта е налице хипотезата на чл. 129, ал.5 от ДОПК, поради което считам, че внесените от лицето суми съответстващи на отменената част на акта, подлежат на възстановяване и прихващане.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/’